21214 | 24 ноем. 2023 | 14:20

В тези мерки се криеше надеждата, че такъв режим на тежки санкции не само ще попречи на военните способности на Русия, но и ще осакати толкова драстично подкрепата от политическите елити, че технократичният режим на Путин ще рухне

От края на Студената война САЩ прилагат икономическо наказание както като средство за принуда, така и като средство за морална война, превръщайки го в де факто оръжие при посочването и опозоряването на различни врагове на Съединените щати. Това пише американското издание Responsible Statecraft.

Най-тежките санкции в историята бяха наложени срещу Русия в отговор на нахлуването в Украйна. За съжаление този случай се превърна и в най-големия пример за неуспеха на санкциите да постигнат желаните резултати. Заедно с провала на украинската контраофанзива, това допринесе за нарастващото убеждение, че тази война може да завърши в задънена улица или дори с победа за Русия.

До 2021 г. САЩ бяха наложили над 8000 санкции на лица и компании в световен мащаб, насочени към регионални сектори в редица страни. През последните две години този брой бележи астрономически ръст. Според базата данни на Колумбийския университет, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) налага всеобхватни санкции на шест държави и три региона. Целенасочените експортни санкции обхващат 19 държави, включително Беларус, Афганистан, Либия, Судан и Зимбабве, забранявайки съгласно законодателството на САЩ всякакви финансови и търговски отношения с посочените компании или лица.

В многобройни случаи е установено, че тези водени от САЩ санкционни режими нанасят асиметрични тежести на бедните чужди граждани, възпрепятстват демократизацията и в най-сериозните случаи изострят хуманитарните кризи в нарушение на международното право.

В дните след нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари 2022 г. президентът Байдън въведе поредица от координирани със съюзниците санкционни пакети, насочени срещу руската оръжейна индустрия, износа на технологии, чуждестранни активи, банки, енергийни компании и богати бизнесмени. След това западните държави продължиха да изолират напълно Русия от световния финансов пазар.

В тези мерки се криеше надеждата, че такъв режим на тежки санкции не само ще попречи на военните способности на Русия, но и ще осакати толкова драстично подкрепата от политическите елити, че технократичният режим на Путин ще рухне.

Почти две години след началото на войната и въвеждането на първите санкции от Байдън през февруари 2022 г., руският режим не е свален, нито се е съгласил с исканията на Запада за изтегляне от Украйна. Увеличеният дял от националния БВП на Русия за отбрана, който сега се очертава на рекордно високо ниво от 70 процента, е доказателство за тази неприятна истина.

Джеймс Гълбрайт от Института за ново икономическо мислене отбелязва, че повечето западни изследвания върху руската икономика днес започват с въпроса колко зле се справя тя. Тази рамка — съсредоточена върху намирането на провали в руската икономика и силно пожелателна в това отношение — се отказва от интелектуалната дистанция, необходима за точно определяне на корените и причините за неуспеха на санкциите.

Няма съмнение, че руската икономика усеща въздействието на санкциите и е изправена пред доста мрачно бъдеще. Секторите на авиацията и производството на автомобили бяха особено засегнати със спад от 80% поради недостъпни компоненти. Сривът на преките западни инвестиции, съчетан с изтичане на капитали и сериозно изтичане на мозъци, предвещава десетилетия на икономическа борба за бъдещите поколения в Русия.

Все пак това дори не е близо до резултата, обещан от американските власти. Твърденията, че руската икономика е на път да се срине, изглежда произтичат от необходимостта да се успокоят избирателите, които страдат от съпътстващите щети от санкциите - нарастващи цени на енергията или влошаващ се жизнен стандарт.

Най-широко обсъжданите причини за неуспеха на антируските санкции се фокусират върху проблемите в тяхното прилагане: заобикалянето им от държавите от т.нар. Глобален юг чрез сложни вериги на доставки, вратичките в износа на стоки с двойна употреба и нежеланието на компаниите да спрат напълно бизнеса с руския пазар. Също така е ясно, че западните стратези силно подцениха готовността в световен мащаб (включително от страна на западни партньори като Индия) да отхвърлят санкциите и да продължат да купуват руска енергия. Съвсем наскоро доклад на POGO установи, че дори Министерството на отбраната на САЩ е останало лоялен клиент на руския петрол.

Руското икономическо планиране също има дял за смекчаване на удара от санкциите. В самото начало на войната правителството и Централната банка незабавно реагираха с комбинация от ограничения върху свободния поток на капитали и 20% увеличение на лихвените проценти. Само два месеца след инвазията банките видяха 90% от първоначално изтеглените средства върнати в руски сметки.

След 20 месеца военната икономика замени предвоенната диверсификация на износа и приоритетите на технологичните иновации на Русия. БВП на Москва показва стабилен растеж от 2,2% тази година, като МВФ едва наскоро промени прогнозата си за 2024 г. от 2,8% на 1,1%. Въпреки силното изтичане на капитал, излишъкът по текущата сметка на Русия нарасна до 16,6 милиарда долара през третото тримесечие на тази година, което отразява голямото увеличение на външната търговия въпреки режимите на санкции на Запада. Има обаче въпроси относно надеждността на официалните данни, особено като се има предвид, че руската търговска статистика беше частна повече от година, възобновена едва през март 2023 г.

В съответствие с икономическата тактика за Русия като обсадена крепост, правителството наскоро наложи нови мерки, принуждаващи руските износители в енергетиката, металите и селското стопанство да конвертират печалбите си от чуждестранна валута в рубли, и воведе нови мита за непетролните износители.

Като цяло антидоларовите стратегии и валутните суапове тласнаха Русия по-близо до страни като Китай, Иран и Турция, някои от които споделят целта за ограничаване на глобалното американско финансово влияние. Това илюстрира друга опасност в санкциите на САЩ: далеч от укрепването на глобалната мощ на САЩ, те всъщност стимулират други страни да намалят икономическата си зависимост от Америка.

Следователно изглежда, че Западът трябва да преосмисли политиката си на санкции. Тъй като всяка страна в конфликта започва да проумява възможността за невоенно разрешаване, западните държави също трябва да се изправят пред трудната истина, че санкциите (и замразените руски активи) могат да се превърнат в необходима жертва в преговорите, ако Русия трябва да бъде убедена да сключи мир.

Безспорно времето ще бъде от ключово значение за това, което може би все още е невъобразима стъпка за повечето ръководители в САЩ. Ако бъде предложена преждевременно, една инициатива за облекчаване на санкциите срещу Русия също би рискувала да има обратен ефект от политическа гледна точка, поради което трябва да бъде обсъдена в напълно поверителни разговори с Русия. Облекчаването на санкциите трябва да дойде само като част от споразумение и трябва да бъде придружено от твърди и обвързващи гаранции, че санкциите ще бъдат автоматично наложени отново в случай на нова руска агресия.

Провалът на санкциите срещу Русия отразява дълга поредица от такива провали срещу Куба (в продължение на 60 години), Иран, Ирак, Северна Корея и другаде. Въпреки че от тях може да има известна полза като коз за договаряне при преговори, това се прилага само - както в случая с Русия - ако Съединените щати са готови да ги отменят в замяна на съгласие. Нещо повече, определянето на санкции издава модел на твърдост: веднъж приети от Конгреса, санкциите на САЩ исторически са имали тенденция да стават постоянни.

Крайно време е Съединените щати да признаят ясните уроци от съвременната история и да променят подхода си към понякога полезната – макар и дълбоко погрешна – стратегия на икономическа принуда.

Превод и редакция: Епицентър.БГ