61868 | 11 апр. 2015 | 12:32

Турците пощадили 600 младежи на Владиковата бахча, в тяхна чест тръгва старият обичай край Дунав

Тарла е името на традиционния русенски панаир, който се организира около Великден и съществува вече повече от век в дунавския град. Според някои източници той води началото си от турския език и значи „нива“ (тур. - tarla), защото съборът се правел на широко празно място. В региона думата е придобила преносен смисъл и се употребява като синоним на хаос, безпорядък, битпазар. Традиционното място на провеждане на панаира в Русе

между Великден и Гергьовден

било в края на града, на така наречената Владикова бахча, където в момента е разположен Паркът на младежта. 111-ото издание на легендарната ТарлӚ започва днес на кея над Дунав.

Легендата разказва, че през 1852 г. след издевателство над съпругата на поп Мартин - красивата Елена, избухнал жесток конфликт между младия свещеник и управника на Русчук Ибрям паша. Владетелят, както и гръцкият владика Синисей, обичал хубавите жени, без да се съобразява с раята. Турчинът отвлякъл младата попадия и я направил кадъна в харема си под името Незим. Поп Мартин обаче не можал да преглътне гаврата с мъжкото му достойнство. Той грабнал оръжие, събрал чета и нападнал чифлика на Ибрям паша. През пролетта на 1853 г. духовникът, за когото в региона се носят легенди, пленил управника на Русчук и бившата си съпруга, която междувременно забременяла от турчина. Елена се опитала да умилостиви поп Мартин, но войводата не й простил изневярата. Заради това, че красавицата била „омърсена с турска кръв“, и заради факта, че носела детето на османеца, той убил и двамата, като ги изгорил в чифлика.

Вбесени от нападението на хайдутина, турците избрали 600 младежи от Русчук на възраст от 18 до 25 години, и ги отвели извън стените на града на тарлата, или на така наречената впоследствие Владиковата бахча (нива), където се канели да ги избият. Това се случило навръх великденските празници. На третия ден поробителите все пак се смилили над плачещите момчета, които покорно чакали съдбата си голи, гладни и жадни, и ги пуснали да си вървят по живо, по здраво. Заради това дълги години майки и бащи правели курбани на мястото, наречено ТарлӚта. Започнали да идват бозаджии и халваджии, а тъй като и без това било по Възкресение Христово, тържествата постепенно се превърнали в традиция, която продължава до сега.

И днес Тарлата в Русе изглежда като голям лунапарк

с множество сергии на амбулантни търговци. В миналото тя привличала предимно селяните от региона, които стоели на панаира по една седмица. Това било и мястото, където русенци можели да се покажат по-свободно облечени, без да са подчинени на някакъв протокол. На ТарлӚта хората си правели снимки за спомен, виждали „невидимия човек“, люлки и фокусници, най-дебелия мъж, жена с брада и подобни „магии“. Панаирът е увековечен и в местния фолклор. В селата от региона се пее

Залюля се Дана,
долу на Тарлата,
на новите люлки
между два солдатя,
Тодор и Маринчо...

През годините русенският панаир се превръща в своеобразна институция, дълбоко запечатана в паметта на стари и млади. Много моми са срещнали там избраниците си, децата са прохождали край бързите люлки, опитвали са захарен памук.

Според уредничката от музея „Къщата на Калиопа“ Десислава Димитрова повечето спомени на русенци за Тарлата са свързани с тяхното детство - всякакъв вид звукови, цветни и други възприятия. Русчуклии си спомнят, че на ТарлӚта са изяли първите кебапчета в живота си, откривали са сезона на бирата. В предишни години там са се слушали най-модерните за времето си музикални изпълнения - например свирачи на хармониум с „чадърджийски изпълнения“. Те пеели дълги изтощителни песни за войните, качени на висок постамент, за да ги виждат и чуват всички. В повечето случаи на панаира се продавали и дреболии като стъклени топчета, дъвки, ластици.

В по-стари времена именно на Тарлата

създавали „социални контакти“

слугините и войниците, които идвали тук в свободното си време. Специално за събитието си шиели и нови дрехи. От общината канели музиканти, ромски оркестри. Те свирели хоро, на което всички можели да се хванат. Повечето дами от русчушкия хайлайф твърдят, че са давали разрешение на слугините. За самите тях обаче хорото било под достойнството им на „аристократки“, особено недопустимо за омъжените кокони.

С особена любов за Тарлата си спомнят и учениците. Момчетата хвърляли дъвки в косите на момичетата или ги скубели. В дните на панаира

изчезвали всякакви правила

за обществено поведение и тук можело да се каже всичко. 2008 бе първата година в историята на Русе, в която нямаше Тарла. Поради многобройните жалби от живеещите в близост до парка, както и поради протести на природозащитници, Русенският общински съвет реши мястото за провеждане на панаира да бъде изместено в района на хижа „Приста“, извън очертанията на града. Поради отдалечеността интересът от страна на търговците изчезна и нямаше нито една заявка за участие от потенциални организатори. На следващата година ТарлӚ отново не бе организирана. Този път поради липса на подходящ терен. Това дори даде при