2577 | 12 ноем. 2026 | 11:54

Според Йоана Лалова, която е зам.-председател на Европейския транспортен клъстер сигналите за подобни случаи не са от вчера, а схемата включвала задържане на товари до заплащане на определени суми

Йоана Лалова, която е зам.-председател на Европейския транспортен клъстер, съобщи в ефира на „Здравей, България“ по NOVA, че след тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“ бил поискан подкуп от 8000 евро от превозвач, чийто камион трябвало да бъде извозен от мястото на инцидента. По думите ѝ става въпрос за Динко Вълев, известен като „ловеца на бежанци“. 

„Това, което чухме от колегите, е, че са му поискали тези пари, защото той бил репатрирал камиона. Много важно е обаче, че той не го е репатрирал, а колегите помогнаха безвъзмездно“, заяви Лалова. Тя обясни, че транспортният бранш е предупредил директора на Областната дирекция на МВР в Ямбол за действията на мъжа, но отговорът бил, че няма проблем и че с него е разговаряно. По думите ѝ сигналите за подобни случаи не са от вчера, а схемата включвала задържане на товари до заплащане на определени суми. 

Динко Вълев отрече твърденията, че е поискал пари за паркинг или изтегляне на леките автомобили, пострадали при катастрофата на АМ „Тракия“. В публикация той уточнява, че заплащане се изисква единствено за специализираните услуги по изтегляне на камионите, претоварване и транспортиране на стоката, както и извозване на катастрофиралите тежкотоварни автомобили до собствениците им.

„На нито една лека кола не искам пари - нито за паркинг, нито за изтегляне. Ако искат, и с години да стоят при мен“, заявява Вълев. Той определя разпространената информация като атака от страна на конкуренцията.

Междувременно по последна информация за още два автомобила се предполага, че може да имат отношение към катастрофата на 289 километър на „Тракия“. Единият е австрийски джип, който се смята, че е бил пред румънския камион, а другият - горящ автомобил, за който се допуска, че може да е попаднал по погрешка в насрещното движение.

Лалова обясни, че информацията за джипа, първоначално съобщена от Агенция „Пътна инфраструктура“, впоследствие е била потвърдена от собственика на румънската транспортната фирма на задържания и от публикации в румънски медии. „Публичната информация е, че джипът е бил на аварийни светлини, но не и че е бил спрял. А това може да означава много неща – автомобил, който се движи по-бавно, който е спрял или е аварирал. Това обаче са хипотези и в момента е много трудно да кажем какво точно се е случило“, посочи тя.

Според бившия началник на КАТ Росен Рапчев съчетанието от лоши атмосферни условия и несъобразена скорост е ключово за подобни тежки инциденти. Той обясни, че автомобилите с по-малко щети вероятно са успели да спрат навреме, докато при верижните катастрофи често има няколко последователни удара. Инженер Иван Петков насочи вниманието и към поведението на шофьорите. „Ние знаем, че на пътя всеки гледа как да стигне по-бързо и да осигури собствения си комфорт в колата, а не толкова да се съобрази с останалите участници и със средата, която ни заобикаля", заяви той.

Как да се предпазим от инциденти на пътя при гъста мъгла?

Експертите бяха категорични, че при рязко намалена видимост водачите трябва да намалят скоростта и да поддържат достатъчна дистанция, вместо да следват темпото на автомобила пред тях. Рапчев предупреди, че внезапното спиране на автомагистрала или в аварийната лента също крие сериозен риск, тъй като останалите шофьори може да не очакват спрял автомобил. Ако обаче се наложи човек да напусне колата след инцидент, най-безопасно е да се отдалечи от платното.Той допълни, че светлоотразителната жилетка не гарантира безопасност, а водачите трябва да се отдалечат от движението, когато това е възможно. 

Лалова обърна внимание, че тежкотоварните автомобили могат да бъдат по-добър ориентир за останалите водачи при мъгла заради размерите и светлинната си сигнализация. Според нея обаче проблемът е и в несъответствието между нарастващия трафик и развитието на пътната инфраструктура. „Когато ние сме между Европа и Азия и свързваме Европа и Азия, няма как да очакваме, че няма да имаме толкова много превозни средства. Икономиката се развива, но пътната инфраструктура не се развива със същите темпове“, коментира тя. 

Въпросителни след тежкия пътен инцидент

Несъобразената скорост остава основна причина за тежките пътни инциденти, независимо от наличието на предупредителни знаци и информационни табла. Това коментира в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS бившият заместник-ректор на Академията на МВР доц. Мирен Иванов по повод тежката катастрофа. По думите му водачите трябва да променят поведението си според условията на пътя. „Табелите се виждат независимо от вида си. Вие навлизате в участък, в който вече не може да шофирате така, както шофирате в ясно и хубаво време. Шофьорът е длъжен да се съобразява с пътните условия”, подчерта той. Иванов допълни, че българските магистрали не са непременно непригодни за движение със 140 км/ч, но проблемът е в тяхната поддръжка.

Инженер Иван Табаков, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, посочи, че при подобни инциденти не може да се говори за една причина. „Както при всяка катастрофа, натрупването е това, което води до фаталните последици. Повечето от тези неща са спекулации и предположения на този етап, тъй като трябва да минат експертизите, за да сме сигурни кои са основните причини за тази катастрофа”, заяви той. Табаков подчерта, че проблемът с пътната безопасност трябва да бъде постоянен обществен и политически приоритет, а не да се обсъжда единствено след масови трагедии. Той посочи и икономическите последици от катастрофите. Според данни, представени от него, обществените загуби от пътни инциденти достигат близо 2 млрд. евро за 2026 г. до момента и над 10 млрд. евро за последните пет години. Според Табаков е необходимо да се преосмисли и разрешената максимална скорост по магистралите, както и толерансът при превишаването ѝ.