10811 | 20 февр. 2015 | 13:19
Има прости истини, които човек усвоява бавно, неохотно и несигурно. Но пък е склонен да ги забрави бързо и безгрижно.
Едно от тези мъчителни знания гласи: Светът не е от вчера. И то тормози не само хора, но и общества. А може би и света като цяло, същия свят, който не е вчерашен.
Това не е на добро.
Ето заглавие от тези дни, пристигнало от Европата, от британския „Дейли мейл“:
Може ли Русия да контролира времето (климата - б.а.)? Шефове в ЦРУ се опасяват, че враждебни нации се опитват да манипулират времето по света.
Надникнете и в „новината“, насладете се на нейния искрящо достоверен тон:
„Уважаван учен е заявил на кон ференция, че е получил мистериозно телефонно обаждане с въпрос дали чужди страни биха могли да предизвикат суша или наводнения... Професор Алън Робок от Ню Джърси заявил: „Консултанти, работещи за ЦРУ, ми звъннаха и казаха...“
Няма значение дали Робок е измислен, за да подгрее тезата „лоши руснаци“, или такъв глупак наистина съществува. Въпросът е, че преди половин век беше широко известно: ДА, има начини да се предизвикат суша, градушка, земетресение и т.н. И за тях най-много знаеха ЦРУ и симетричните нему съветски служби. В Студената война тъкмо двете свръхсили разработваха начините.
Но - всяко зло за добро. Онази надпревара, онези подозрения, онова взаимно дебнене родиха надеждни механизми за сигурност в интерес на целия свят. Едно колелце от механизмите се нарича
Конвенция за забрана на военно или всяко друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда
Над 10 г. тя беше договаряна от свръхсилите и от ООН - в най-големи подробности. И от 1978-а е в сила.
Втората половина на XX век беше време на всички опасности, на сатанински изобретения и планетарен страх. Но то даде на света и немислима по-рано действаща система на международно право. Десетки са нейните възли и звена: от „червения телефон“ до правилата на мирния Космос; от договорите, предотвратили ядрен сблъсък, до престижа на ООН и до общоприети (поне на думи) принципи като мирното уреждане на споровете и неупотребата на сила, и т. н.
Не е беда, че някое бейби в „Дейли мейл“ не знае всичко това. Бедата е, че XXI век – поне дотук, подкопава наследеното и от година на година сме във все по-несигурен свят.
В тази ерозия, уви, имат пръст и български управници. (Така през 2003 г. те прикачиха страната ни към войната в Ирак, разпалена без мандат на Съвета за сигурност. Ужасните й последици не са секнали до ден днешен.)
Да подтиква или „само“ безропотно да преглъща отслабване на международната законност - за малка страна не може да има по-тъпа политика. Защото правовият ред е в интерес преди всичко на слабите. Силните все някак се оправят и без закон. Огледайте се...
Мобилна верси
RSS
