Бюджетът за 2027 г. има три положителни страни, но същевременно съдържа сериозни проблеми в приходната и разходната си част. Това заяви председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков.
По думите му за първи път от пет години България изглежда ще разполага с редовно приет бюджет преди края на годината. Това би осигурило по-голяма предвидимост за общините, държавните организации и инвеститорите в инфраструктурни проекти.
Дянков определи като второ предимство прозрачността на финансовата рамка. Според него предложеният бюджет е реалистичен и не съдържа скрити дефицити или счетоводни маневри, каквито, по думите му, са били използвани през предишни години.
Той коментира и критиките на опозицията за липсващи конкретни средства за инфраструктурни проекти. Обяснението му е, че във всеки бюджет има такива пера, тъй като в края на предходната година невинаги е ясно кои проекти ще могат да започнат или да напреднат. Сред причините са процедурите, екологичните оценки и други административни изисквания.
Дянков посочи като пример магистрала „Хемус“ и допълни, че не може предварително да се знае дали тя или друга магистрала ще започне да се развива по-бързо. Той припомни и констатации на Сметната палата, според които бюджетите за 2022, 2024 и 2025 г. са се нуждаели от корекции, защото реалните дефицити са се различавали от първоначално обявените.
Третият положителен елемент според председателя на Фискалния съвет е началото на реформи в здравеопазването, социалната политика и енергетиката. Той ги определи като плахи, но отбеляза опита за нормализиране на отношенията между държавата, работодателите, синдикатите и обществото.
Като пример за необходима промяна в здравеопазването Дянков посочи системата на ТЕЛК. По данни на Фискалния съвет разходите за тези решения са се увеличили три пъти за последните четири години. Той обърна внимание и на значителните регионални различия, като спомена Русе, Кърджали, Пазарджик и Пловдив.
„За четири години трикратно се е увеличил бюджетът на ТЕЛК. Ние харчим три пъти повече тази година, отколкото сме харчили през 2022 г. Просто е ненормално такова голямо увеличение“, коментира Дянков. Той изрази съмнение, че тази динамика може да бъде обяснена единствено с реално нарастване на заболеваемостта.
В социалната сфера той отчете като положителна стъпка планираното поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители. Така те ще бъдат третирани по същия начин като работещите в частния сектор. Изключение остава системата на МВР.
Бившият финансов министър постави под въпрос и броя на служителите в МВР, като посочи, че близо 6000 от тях имат ТЕЛК.
В енергетиката Дянков открои опитите да бъде променен механизмът за подпомагане на бизнеса при високите цени на електроенергията. Според него новата схема е по-балансирана, защото подкрепата ще бъде насочена към предприятия и отрасли, които действително се нуждаят от нея, вместо да обхваща големи печеливши компании. Той даде „Лукойл“ като пример за предприятие, което не би трябвало да получава държавна помощ, ако няма реална необходимост.
Сред основните проблеми на бюджета Дянков посочи еднократните приходи и липсата на съществени съкращения на разходите. Той определи като добра идея данъка върху свръхпечалбите на банките, който според него вече съществува във Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Австрия.
По думите му обаче тази мярка не е трайно решение за приходите, тъй като е предвидена като еднократна. Дянков изрази съмнение, че управляващите ще се откажат от нея през следващите години, след като не са намерили достатъчно устойчиви алтернативни източници на приходи. Той постави под въпрос и включването на търговските вериги в облагането с този данък.
Като възможност за трайно подобряване на приходната част Дянков посочи оптимизацията на държавната администрация. Анализите на Фискалния съвет показват, че от приблизително 110 000 щатни бройки в централната администрация около 35 000 са ненужни.
Според него в администрацията има много неработещи и излишни звена, които не само не помагат, но и пречат на работата на държавните структури. Дянков смята, че държавата трябва по-активно да използва изкуствения интелект и дигитализацията, за да установи къде могат да бъдат намалени структурите и броят на служителите.
Той критикува Министерството на електронното управление, че досега не е представило достатъчно конкретен анализ по този въпрос.
Източник: btvnovinite.bg