14454 | 1 май 2015 | 14:05

3 милиона българи живеят с по 360 лева месечен доход

Там, зад борда, изпаднаха близо 3 милиона наши сънародници, които живеят на ръба на мизерията и бедността с по 360 лева месечен доход (виж стр.2-3). Тази мрачна статистика съобщиха експертите от КНСБ - не някои външни наблюдатели, които да виним, че все гледат да ни представят в недобра светлина и да ни „изложат пред чужденците“. Пак анализатори синдикалисти казват, че за нормален живот у нас всеки трябва поне да разполага с по 563 лева месечно. Сами пресметнете разликата. Но тя за съжаление не е само в цифрите, а продължава и отвъд тях.

Какъв стандарт на живот могат да имат хора, които разполагат с минималната сума - три стотачки и малко отгоре? Та те дори не могат да се хранят нормално, да задоволяват елементарните си потребности за лекарства, ток, вода, парно и т.н. Камо ли да заделят средства за книги, вестници, кино, театър и прочее духовни необходимости.

Всички се питаме защо и как се случи така, че националната ни сигурност в този смисъл никаква я няма.

Вярно е, че през годините на т.нар. преход по-голяма част от нашите хора не успяха да преиначат мисленето си, така щото да престанат да чакат само на държавата и общината да им осигуряват възможности за работа, за развитие, за по-добър живот. В което и българско селище да отидем днес, повечето местни вдигат безпомощно рамене и казват, че няма къде да работят, че са им закрили фабриките и предприятията и че се чувстват безпомощни. Някои запретват ръкави и опитват по принципа на самозадоволяването, популярен от недалечното ни минало, да си отглеждат зеленчуци и животни, за да оцеляват. Други и това не правят. В красивите Родопи например съм срещала добри хора, които по цял ден седят на поляната, пият бира или ракия и „чакат“ да изгрее слънцето, да изсуши сеното... и така им минава животът до пенсия. После пък започват да чакат увеличение на пенсията...

Но е вярно и това, че обществените институции, които издържаме с данъците ни, през годините не си даваха много зор да привличат инвеститори, да създават програми и възможности за работа. И нямат право да се оправдават, защото не всички българи са пасивни и чакат като повечето от онези в гетата на „каквото бог дал“.

Национално и държавнически безотговорно е три милиона българи да са зад борда. Та те само живуркат ден за ден, без никаква перспектива за обществено и културно развитие. Поне така сочи официалната статистика. А неофициалната е още по-мрачна. И няма как да изсветлее от малкия процент българи, около 20 на сто, които имат нормални доходи. Нито пък от съвсем малкия процент заможни наши сънародници. Защото кой може да се чувства доволен и радостен, като гледа толкова много бедстващи хора покрай себе си?!