20586 | 19 май 2015 | 17:43

Лавини, отключени от трусове, погребват стотици планинари и цели градове

Цвета МАРКОВА, Доц. Сандю БЕШЕВ 

Един връх не може да бъде покорен - той или те допуска, или не. В това вярват повечето смели мъже, които дръзват да се борят с природата. А тя често е жестока. Втора година подред Богинята майка (така непалците наричат Еверест) е гневна. През 2014-а лавина затрупа базовия лагер под Покрива на света и отне живота на 17 шерпи. Само преди 20 дни снежната стихия отново разруши палатките на алпинистите и по официални данни загиналите вече са 24-ма, но истината е, че има десетки безследно изчезнали.

Разликата между двата мащабни инцидента е, че последният е предизвикан от земетресение със сила 7,9 по Рихтер, което буквално срина Непал и отне живота на над 8000 души. Именно земните трусове са най-големият бич за алпинистите. С тях са свързани и най-големите трагедии по склоновете на планините през последните 45 години.

Разтърсваща е историята на 15 чехословашки катерачи, който през 1970 г. стават първите представители на социалистическа държава, пристигнали в Перу с цел да изкачат няколко върха в Андите. Още в началото на тяхната експедиция се случва нещастие, което по-късно мнозина твърдят, че било предупреждение към чужденците. При първото съприкосновение с планината, на слизане от връх Уандой (6395 м), един от членовете на групата - машинният инженер Иван Бортел се подхлъзва на скала, пада и загива.

Два дни се прощавали
с 27-годишният си другар

останалите алпинисти. Въпреки ужасния инцидент европейците все пак решили да продължат към шестхилядните върхове. Тяхна цел станал величественият Уаскаран (6768 м), най-висока точка на Перу. Така на 31 май 1970 г. смелчаците решават да сменят своя лагер, когато са застигнати от опустошителна стихия. Районът е разтърсен от земетресение с магнитуд 7,7 по Рихтер. По склоновете се свлича сняг, лед и земна маса. Тя помита не само чехословашките алпинисти, но и планинското градче Юнгай, в което загиват всички жители - близо 20 000 души. Денят бил неделя и повечето местни почивали в домовете си. Трусът продължил 40 секунди, но запознати разказват, че сградите буквално танцували, а от планината се разнасял страхотен тътен. Пристигналите спасители припомнят, че сградите били затрупани с над 10 метра кал и камъни, имало загинали в градския транспорт. До днес е запазен един автобус, огънат до неузнаваемост и превърнат в паметник на трагедията.

Сред загиналите чехословашки планинари бил Арнолд Черник, журналист от базирания в Прага вестник „Ехо“ и автор на първата алпийска енциклопедия в пределите на соцблока. В състава на експедицията за нещастие попаднал и световноизвестният фотограф Вилем Хекел, популярен с редица изложби, в които показвал обаянието на планините в Кавказ, Афганистан и Пакистан. Днес е направен бронзов мемориал на алпинистите, а градчето Юнгай е

гробище, превърнато в туристическа забележителност

в която се влиза с билети.
Третата лавина освен тези в Перу и Непал, която е предизвикана от земетресение, е и най-смъртоносната в света на алпинизма. Тоновете сняг рухват на фаталния петък, 13 юли, през 1990 г. в подножието на връх Ленин (7134 м). Грохот разтърсва склоновете на седемхилядника в 21,30 ч., когато алпинистите вече били легнали в палатките. Впоследствие става ясно, че стихията е предизвикана от трус 5 степен по Рихтер. Бедствието се струпва със страшна сила върху най-големия палатков лагер под върха. Загиват 43-ма алпинисти, от тях повече от половината са от Ленинград, но и има чужденци. Двама оцеляват като по чудо - руснакът Алексей Корен и словакът Миро Грозман. Години по-късно Корен не може да повярва, че е имал такъв късмет. Той бил заспал в палатката си, когато снежната маса го подхваща и започва буквално да го подмята. Според него той се е придвижил с 600-700 метра от мястото, където се намирал. „Единственото, което се опитвах, беше да прибера ръцете и краката към тялото - припомня си ленинградчанинът. - Имах чувството, че лавината се опитва да ме прекърши, извиваше безмилостно крайниците ми. Спасих се, като сложих ръка пред устата си и не се задуших.“ В резултат на ужасяващото преживяване Корен получава сериозни натъртвания и сътресение на мозъка.

Снежното бедствие разкъсало
дрехите му

и той се озовал гол. Въпреки това, като се измъкнал от лапите на лавината започнал да вика на английски и да търси други оцелели. Намерил словака Грозман, затрупан до кръста в лед и сняг.

След като го освободил от капана, се наложило да търсят дрехи - съдбата била благосклонна и им изпратила изпокъсан спален чувал , подгизнали дрехи и чифт ръкавици, които руснакът твърди, че пази и до днес. Двамата изкарали кошмарна нощ, прегърнати и треперещи едва дочакали утрото. Грозман бил със счупен крак и други травми и трябвало да бъде свален на ръце от планината.

Англичанка се измъква
два пъти от стихията под Еверест

Истинска късметлийка е британката Селена Дикер. 38-годишната лондончанка успява два пъти да се изплъзне от лапите на лавина под Еверест. Тя била в базовия лагер през 2014-а, когато загиват 17 шерпи, и се прибира в родината си невредима. Независимо от преживения ужас решава, че ще изпълни мечтата си да стъпи на Покрива на света, и се връща в Хималаите отново през този сезон. Дикер отново попада в епицентъра на природната стихия, този път предизвикана от жестоко земетресение. Тя била в една експедиция заедно със загиналия шеф на „Гугъл“ Дан Фредингбърг. Майката на смелата жена разказва, че дъщеря й е непреклонна и възнамерява да направи трети опит да изкачи Еверест.

Под върха по време на природната стихия били и двама младоженци, също британци, които решили да изкарат медения си месец по склоновете на планината. Сам и Алекс Чапате са късметлии като Селена Дикер и се радват на добро здраве, въпреки че били доста изплашени.

Фатализъм спасил българи под пик Ленин

Във фаталната нощ, когато заметресение разтърсва склоновете на връх Ленин и лавина помита палатките на 5300 м височина, в района се намира и група от 7 българи. Нашите алпинисти, по-голямата част от които били от Казанлък, заминават по покана на ленинградския клуб „Вертикал“.

Двете експедиции се установяват в базовия лагер, а на 6 юли 1990 г. правят първото аклиматизационно изкачване. В рамките на няколко дни едва трима от българите успяват да достигнат до 5800 м, но поради лошо време всички слизат надолу и остават да чакат подобрение на 4200 м. По план трябвало да поемат отново нагоре на 13-и юли в петък. Съветските алпинисти тръгват по маршрута, но ръководителят на нашата група Атанас Тошков променил намеренията си. Той бил суеверен и отказал да предприеме каквото и да било в този ден. Тошков имал и друга причина да не желае да поеме нагоре към седемхилядника - искал да изпробва силите на българските алпинисти в самостоятелно катерене.

Във фаталната нощ нашите чули страхотен тътен, но на никого и през ум не му минало, че на метри се разиграва страшна трагедия. За смъртта на другарите си от ленинградския клуб научили на другия ден, когато се включили в спасителната акция. От палатковия лагер на 5300 м не било останало нищо, само разхвърляни парчета от екипировка, подаващи се под тоновете снежна маса. Въпреки продължителното търсене от телата на загиналите било открито само това на една от съветските алпинистки.