21767 | 11 юли 2012 | 13:41

Много често управляващите се записват в колективната памет с нещо нелепо и престъпно

Първият ни премиер след промените през 1989 г. - Андрей Луканов, със сигурност влиза в учебниците. След над 70 г. затишие е и първият след Александър Стамболийски, срещу когото се извършва покушение. От наследника му на поста Димитър Попов дойде либерализацията на цените и прочутото: „За Бога, братя, не купувайте!“

Следващият премиер - Филип Димитров, ще е завинаги свързан с междуособиците в СДС и политиката, предизвикала президента Желев да инициира прословутите „Боянски ливади“. Ренета Инджова ще остане като първата ни жена министър-председател. Жан Виденов влиза в историята като най-младия премиер, но и с кръга „Орион“, зърнената криза, огромната инфлация, 300% основен лихвен процент (септември 1996 г.), фалитите на банки и масовата приватизация. Както и географски неточното му определение за Европа, която според него се простира „от Ванкувър до Владивосток“.

Правителството на Иван Костов изнесе огромната част от касовата приватизация и фискалната реформа, но се запомни и със скандалната продажба на БГА „Балкан“, РМД-тата, кръга „Олимп“. След като следващите избори бяха спечелени от НДСВ, Костов се обиди на народа, че не го е избрал повторно, и млъкна за почти три години.

Симеон Сакскобургготски ще запомним като последния ни монарх, който оглавява някогашното си царство като министър-председател. Прочуто е и изказването му, че ще ни оправи „за 800 дни“.

Нейчо Неев, транспортният министър от правителството на Любен Беров, е автор на крилатата фраза: „Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер“, която той после отрече да е произнасял. Заместникът на Костов - покойният икономически министър Александър Божков, ще помним като Мистър 10% заради съмненията, че толкова е прибирал при всяка приватизационна сделка, макар да няма доказателства, че наистина е било така.

Авторът на крилатата фраза "Ега ти държавата..." Нейчо Неев протестира през 2004 г. на Драгичево срещу преминаването на тежкотоварни автомобили

Финансовият министър в кабинета на НДСВ Милен Велчев се записа в историята с обръщането на българския дълг от долари в евро през 2003 г. Според него операцията е намалила тежестта върху страната, според други я е увеличило с 1 млрд. лв. Ще го запомним и с участието му в „Яхтения скандал“. През април 2003 г. в медиите се появи снимка, на която Велчев, транспортният министър Пламен Петров и техният съпартиец депутатът Мирослав Севлиевски са на яхта в Монако заедно със сочения за най-голям контрабандист Иван Тодоров-Доктора.

Финансовият министър от тройната коалиция Пламен Орешарски за първи път въвежда плоския данък върху доходите. По време на учителската стачка през 2007 г. обаче от подслушан разговор между него и колегата му от образователното министерство Даниел Вълчев разбрахме, че Орешарски протака нарочно преговорите с протестиращите, докато дойде време да „разтурят седянката“. Той се извини на учителите, но Вълчев отказа да го направи за думата „седянка“.

Сегашният ни финансов министър има доста бърза уста и често произвежда новини. Въпреки че му лепнаха прякола Хер Флик, той веднага поправи публиката, като се нарече сам „Брад Пит с очила“. Автор е и на една от най-устойчивите финансови метафори на прехода - държавният бюджет като постна пица.

Министрите на вътрешните работи са останали с най-много скандали. Исторически гаф бе допуснат по времето на Виктор Михайлов. През януари 1994 г. се случва т. нар. ювелирна акция в кв. „Белите брези“. Поради неразбирателство по високите етажи един срещу друг са изпратени два полицейски отряда, които се изпозастрелват. Падат два трупа. В деня на трагедията министър Михайлов е на лов. След като  скандалът гръмва, Виктор Михайлов нарича операцията „ювелирна“, но после подава оставка. Само че Любен Беров отказва да я приеме.

В огромен скандал се замесва и МВР шефът в правителството на Жан Виденов - Любомир Начев. През май 1996 г. той е принуден да подаде оставка, защото репортер на БНТ го намира да се забавлява в компанията на манекенки. Това става в деня, в който в кв. „Люлин“ са застреляни трима полицаи. Неговия стол заема Николай Добрев. На 8 януари 1997 г. по време на всенародни протести и след оставката на Виденов БСП възлага на Добрев да състави ново правителство. На 28 януари той получава мандат от президента Петър Стоянов, но на 4 февруари го връща. Това дава възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори и слага край на протестите срещу управлението.

Богомил Бонев - вътрешният министър в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов, се записва в историята с операцията „Комар“ - първата, заявена като отпор на организираната престъпност. Тогава целият държавен ресурс бе впрегнат за проверка на собствениците на луксозни автомобили. Мероприятието не доведе до особени резултати.

Още се помнят и нелепите подпийнали шеги на МВР шефа от НДСВ Георги Петканов, който управляваше за кратко и правното министерство при тройната коалиция. Веднъж подари на социален дом в Смолянско телевизор и препоръча на децата да гледат повече порно.

Вътрешният министър в кабинета на Станишев Румен Петков нареди да се извърши операция „Респект“ срещу организираната престъпност. В нея при арест умря Ангел Димитров-Чората. Обвинените за смъртта му полицаи все още нямат окончателни присъди. Румен Петков бе засечен да се среща с Братя Галеви от Дупница. Той отрече да е близък с тях и ги описа като „оперативно интересни“.

Настоящият ни вътрешен министър се записа в историята като най-имотния на този пост - разполага с 6 апартамента, за които му бе трудно да обясни как ги е придобил. Той сътвори и няколко исторически прецедента. В началото на мандата си прочете от парламентарната трибуна разпечатки от СРС-та още преди срещу подслушваните да е започнало разследване и да е доказана вината им. Напълно в стила на Бойко Борисов от времето му като главен секретар обявява заподозрени за „виновни“ още преди да ги е арестувал. По негово време бе направено и скандално разкритие за благосклонност към фирмите дарители на МВР.

Правосъдният министър от НДСВ Теодосий Симеонов за малко да утежни още повече състоянието на българските сестри, които тогава все още бяха подсъдими за СПИН скандала, като заяви по национална телевизия, че „Либия не е бяла държава“.

Дипломацията ни е била най-често поставяна на изпитание от чувството за хумор на външния министър Соломон Паси. На парламентарна асамблея на НАТО той разказа нелеп виц за двама еврейски търговци, които се разхождали из Рим и се чудели как са могли да оставят целия този бизнес на италианците, след като Исус и апостолите били юдеи. Подразни ислямските фундаменталисти, когато ги призова да върнат отвлечените в Ирак български шофьори от екрана на телевизия „Ал Джазира“, където името му бе изписано като Сюлейман Фаси. Но влиза в историята най-вече с прочутия си трабант, с който повози Манфред Вьорнер и ни вкара в НАТО. Неговата колежка от ОДС Надежда Михайлова успя да ядоса само българските медии, когато на среща в Ловеч даде указания на партийния актив: „Нахранете журналистите!“ Румяна Желева, първият външен министър на ГЕРБ, се записа като най-големия ни провал в Еврокомисията, след като се представи отчайващо на събеседването за комисар по бедствията и авариите.

Силен страх от „културата на министъра“ са ни всявали няколко обитатели на ведомството на бул. „Стамболийски“. Покойният Божидар Абрашев влезе в историята на политическия кич с увертюрата „Фанфари за НАТО“ и ораторията „Псалми за царя“, посветена на началника му Симеон Сакскуборгготски. След него Нина Чилова обърка композитора Панчо Владигеров с художника Златю Бояджиев и нарече музикалния театър „Стефан Софиянски“ вместо „Стефан Македонски“.

Изпусната дума коства главата на артистичния министър без портфейл Божидар Димитров. „Ей, това не мога да си обясня при тоя шибан народ и тея шибани колеги“, проплака той пред в. „Дневник“ през август 2010 г. И много скоро се раздели с поста си.

Така че политиците да не бързат да си вдигат паметници приживе, защото досега са оставали в историята предимно с гафовете си. Може и да влизат във властта с добри намерения, но доста бързо се опиват от нея, стават надменни и започват да работят предимно за себе си. Малцина са тези, които ще се запишат в паметта на нацията като строители на съвременна България. А каква ще оценката на изследователите, след като всички отдавна няма да ни има
на тази земя - можем само да гадаем.