25338 | 8 авг. 2013 | 07:43

Езикът на „елита“ остава кух, надменен, префърцунен

Един майтапчийски, но и нелишен от мъдрост съвет гласи: Като не знаеш какво да правиш, не прави нищо. Забележете, това наставление още не ви решава въпроса. То не ви освобождава от мислене, колебания и избор, тъй като

има много видове нищо-не-правене

има много начини. Измежду тях политиците предпочитат един - да засукват думи. Понякога е интересно. На 31 юли в Народното събрание течеше традиционната от 20 г. дискусия с традиционно предизвестен изход: ще почиват ли народните представители и колко. Тогава Хюсеин Хафъзов (ДПС) заяви: „Бих искал да ви кажа, че никога през живота си не съм ваканцувал...“ Беше в десетката. Една рядко сполучлива нова дума, която няма да се забрави скоро; след десетина години може да я видим и в речниците. Една усмивка, умножена по хиляда или по 100 хиляди, във време, в което усмивките не преливат. А подигравателните коментари лесно можеха да бъдат отбити с шега. Уви, 36-годишният депутат от Бургас* побърза да развали работата, пояснявайки, че създал новата дума с цел „иронизация на профанизацията“. Дотук с усмивките.

Някой назидателно е подсказвал

на г-н Хафъзов. Зад цитираната „иронизация“ наднича смъртоносно научният изказ на г-н Местан. Още по към хоризонта пък прозира г-н Доган, с хитрия поглед, с „мисловната парадигма на времето“, с „политическата матрица за възпроизвеждане на кадровия потенциал“, със „социално-либералния вектор“ и т.н. Само че „мисловната парадигма“ помагаше на бившия лидер на ДПС да разкраси собствената си теория за „обръчите“ от фирми, които всяка партия неизбежно си има. Да обоснове като нормално онова, от което днес се тресе държавата. Защото обръчите са просто другото, по-ясното, бъчварското име на олигархията. Е, да. Политиката може да ви разсмее, но никога не ви оставя да се смеете дълго.

Префърцуненият език, поанглийчените изречения, профанизацията, сатанизацията, колаборацията и т.н. отдавна вече не са само белег на парвенющина и езикова инвалидност на „елита“. Те са сред инструментите, настървено дълбали пропастта между власт и общество вече четвърт век. И е странно и жалко, че дори в сегашната криза „елитът“ - традиционен и нов - е все така неспособен и незаинтересуван да говори човешки. Той си остава изолиран в един свят на думи, които звучат надменно, чуждо, изкуствено и даже мошенически.

Особено смешна е реакцията след протестите от февруари-март, а и днес. В посланията на улицата - „Махайте се!“, „Нови лица!“, „Без старите партии!“, мнозина чуха покана да правят нови формации. Сред тях блести политическата партия „Република БГ“, която се самопрепоръчва като „Отворена платформа за честно и справедливо управление“. Ако желаете да научите повече за нея, се натъквате първо на следното : „Целта на политическа партия „Република БГ“ е да осигури перспектива и просперитет на българското общество чрез изграждане на обществените институции, необходими за достигането на тази цел... Институциите са системи от правила, които предоставят стимули за поведение в обществото...“ (http:// republica.bg/). Господи! Нима е възможно в XXI век някой да ви сервира такива плитки баналности и да не се пръсне от срам?

Разбира се, не бива да упрекваме „републикистите“ за цял един традиционен порок на българската политика, за неуморното разсаждане на безсмислени, кухи партийки. Кухи - защото са явно невъзможни 300-400 оригинални посоки за развитието на страната. Невъзможни са и 45 - колкото партии и коалиции участваха в изборите на 12 май т.г.

Е, няма 45 различни виждания

за бъдещето на България. Няма и десетина леви перспективи, въпреки че така ни подвежда съставът на Коалиция за България - БСП с 3-4 гласни и негласни течения и нейните 7 верни съюзници. Във визитката на „Република БГ“ най-любопитно е споменаването на „платформа“, отворена при това. В тези месеци „партия“ стана мръсна дума и мнозина гледат да избягат от нея или някак да я смекчат. „Платформа“ е на мода. Но като типична част от „елитния“ език тя може да бъде разбирана всякак и не означава абсолютно нищо. Хубаво сравнение имаме точно сега в търговията. По някаква причина някой не смее да нарече „маргарин“ нещото, с което иска да ви вземе пари. И на кутийката е написал „продукт за мазане“. Хитро е, защото не ви казва нищо; продукт за мазане са и
ваксата, и кремът против пъпки, и лепи- лото за тапети...

Нищо не съобщават на гражданина думите „платформа“ или „проект“. Те са продукт за замазване на нечия интелектуална леност, политическа безпомощност или шмекерия. „Не е партия“ и гражданският проект на влиятелната бизнес дама Саша Безуханова. Основен принцип на нейната платформа са „ценности като морал и етика, както и търсенето на модели, които да изведат страната напред“. Да ви звучи конкретно? До „продукти за мазане“ прибягват и

хора с натрупан опит

и известност в политиката. Впрочем доста често именно те се заемат с нови проекти. Такива „многопартийци“ сега също гледат да избягат от думата „партия“; за тяхно улеснение е справката на стр. 16 долу.

Силна е годината на ексдепутата Емил Димитров (споменаван и с прякори, свързани с цигари). Отлюспен от ГЕРБ, той пробва един „проект“ и сега си прави втори; в него нямало да има лидер, а младежко колективно ръководство. Добре. Г-жа Меглена Кунева, чието Движение „България на гражданите“ участва в Реформаторския блок, подчерта тези дни, че блокът „не е коалиция, а платформа, в която се дава шанс на новите политически лидери“. Може би един от 20 души ще види смисъл в тази фраза. Но другите 19 биха чули по същия начин „платформата не е коалиция, а блок“.
***
За да минават - макар нечути и неразбрани - кухите и скудоумни изречения на политиците, допринася и увереното настъпление на невежеството и полуграмотността в България. Вече на всяка крачка се сблъскваме с притъпената, дори изчезваща взискателност към езика, към диалога. Как с осакатено общуване ще организираме по-умно, по-перспективно съвместния си живот в приемлива цивилизована среда? И кога?

(в. Преса, печатно издание, брой 214 (565) от 08 август 2013)