Подвигът на Ян Палах

На 16 януари 1969 г. в центъра на Прага се самозапалва 20-годишният чешки студент Ян Палах и умира три дни по-късно. Неговото име остава символ на непримиримостта и съпротивата против съветската окупация. Бронзов кръст припомня мястото на саможертвата му на Вацлавския площад в чешката столица.
Същата година още двама чешки студенти се самозапалват, единият от тях - Ян Зайиц, точно на мястото, избрано от Палах.

Суверенитет ли?

Един от нескопосаните опити да се оправдаят събитията в онази есен дава живот на т.нар. доктрина Брежнев.
На 26 септември 1968 г. в. „Правда“ публикува статията „Суверенитетът и интернационалните задължения на социалистическите страни“. „Никой не се меси в конкретните мерки за усъвършенстване на социалистическия строй в различните страни - се казва в нея. - Но работата коренно се променя, когато възникне опасност за социализма...“.
Следва забележителен извод, свързан с Чехословакия:  „Комунистите от братските страни, естествено, не можеха да допуснат в името на абстрактно разбиран суверенитет социалистическите държави да бездействат, виждайки как страната е подложена на опасност от антисоциалистическо прераждане.“
Тази „доктрина“, подета и в други публикации, няма нищо общо нито с декларираните леви ценности, нито с международното право. Тя е добро потвърждение на един популярен надпис по стените на Прага от август 1968 г.: „Ленин, събуди се, Брежнев полудя“.

В деня след нахлуването руският поет Евгений Евтушенко праща до Брежнев и до министър-председателя Косигин гневна телеграма против „трагичната грешка“, която „принизява престижа ни в света и в нашите собствени очи“. „Ние не можем да предвидим последиците от това действие“ - предупреждава той.
Видяното от него тогава стана очевидно за всичките 20-30 години по-късно. И досега мнозина по света са на мнение, че нахлуването в Чехословакия е било началото на края на Съветския съюз.

Все повече свобода

Ето някои от основните стъпки в обновлението в Чехословакия, запомнено като Пражка пролет:

Лятото на 1967 г. Полъх на дисидентско свободомислие в чехословашкия съюз на писателите.

Есента на 1967 г. Демократичен кипеж се чувства на всяка крачка. Лидерът на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) и президент на страната Антонин Новотни бързо губи влияние, въпреки че той е предприел първите стъпки за десталинизация. Москва оттегля подкрепата си за него.

Януари 1968 г. Популярният реформатор Александър Дубчек е избран за първи секретар на ЦК на ЧКП.

Януари – април. Масово реабилитиране на засегнатите от сталинисткия режим в страната през 1948-1952 г. На практика отпада цензурата върху медиите.

30 март. 72-годишният генерал Лудвиг Свобода е избран за президент на страната. (Двамата с Дубчек се превръщат буквално в знаме на промените и надеждите; чехословашката група на Световния младежки фестивал в София през лятото се представя със скандиране „Дубчек! Свобода!“.)

Март-април. Пленум на ЦК на ЧКП приема програма за коренни реформи в обществения и икономическия живот. Сформирано е ново правителство, министър-председател е Олдржих Черник.
Май. Централният комитет на ЧКП насрочва извънреден конгрес за септември. В съветския печат, а и в целия източен блок, зачестяват публикации за „десните“ и „контрареволюционни“ тенденции в Чехословакия, агенти на империализма и т.н. Висшите политически и военни кръгове в СССР обмислят планове за въоръжена намеса.

Юни. Цензурата е премахната и официално с решение на парламента. Активизират се партии и организации извън ЧКП, както и формации на репресираните. В управляващата партия се раздвижват консервативни личности и сили, които поддържат връзка със съветското посолство. Именно от техните среди, в един буквално заговорнически дух, по-късно излиза искането за „помощ“ от Варшавския договор.

Юли. Публикуван е манифестът на 70 интелектуалци „Две хиляди думи“ с реформаторски искания, отчасти надхвърлящи заложеното в програмата „Дубчек“. Усещайки раздразнението в Москва, ЧКП предлага да започнат разговори с КПСС и с други компартии от соцстраните.

О.р. полк Трифон Ангелов:
Чехите не ни мразеха

Вършехме същото, каквото в Афганистан - патрулиране и охрана, спомня си офицерът, командвал през 1968 г. рота край Банска Бистрица

Евгени ГЕНОВ

„Отношението на местните жители от Банска Бистрица към българските войници бе много добро“, спомня си днес, 45 години след събитията в Чехословакия о.р. полк. Трифон Ангелов. Тогава той е бил командир на рота в 12-и мотострелкови полк в Елхово към 7-а ямболска дивизия.

„Отначало отношението на жителите към нас бе враждебно. Наричаха ни „окупатори“. Но постепенно нещата се промениха и започнаха да се отнасят дружелюбно към нас“, продължава полковникът. Дори имало немалко случаи на зародило се приятелство между български бойци и чехи. Младежите си разменяли подаръци - значки, химикалки, картички, цигари.

„Дори по типичен славянски обичай и в съответствие с типичното за славяните гостоприемство имаше местни жители, които даваха скришом, особено вечер, защото това бе забранено, храна на нашите постове. Черпеха бойците с плодове и сладкиши. Въобще на коректното отношение на нашите войници местните хора отговаряха също с коректно поведение“, смята полковникът.

Той знае и за приятелства между наши бойци и жители от Банска Бистрица, които продължили много време и след това. Например редник Цветко Цветков, след като се завърнал у дома, продължил да си пише с един чех. Минали години, на двамата им се народили деца и внуци, но дружбата си останала. Двете семейства често си гостували. Чехословашкото семейство идвало у нас и заедно със семейството на Цветков отивали на море.

„Не беше само този случай - добавя полковникът. - Престоят ни завърши без инциденти. В Чехословакия не гръмнахме и един патрон. Нито веднъж не употребихме оръжие. Чешките девойки дори ни изпратиха на гарата.“

Онези събития според полк. Ангелов са дали възможност да се видят качествата и възможностите на нашите наборни войници. „Въобще момчетата бяха на висота - пояснява той - дисциплинирани, психически издръжливи. И затова мисията ни приключи без скандали и без произшествия.“
На офицера с 30 години служба в армията още му е болно, че заради „политическа целесъобразност“ все още никой не е дал чисто военна оценка на действията на българските части. Особено на бързия преход.

„Знаете ли какво е да изминеш 380 км с танкове Т-34 и бронетранспортьори? - подчертава полковникът. - Непрекъснато кормуване при всякакви условия. Ден и нощ. Само командир може да разбере за какво става дума. Такъв прецедент в най-новата история на армията ни няма. А вероятно и няма да има.“

Негативната политическа оценка за случилото се преди 45 години вече е дадена, казва Ангелов и пита: „Но какво е виновна армията? Навсякъде по света и във всички времена армията  изпълнява заповеди. Така беше и през 1968 г.“

„Много се говори за нашите мисии в Ирак по-рано и сега в Афганистан - продължава някогашният ротен командир. - Техният опит се изучава във военните училища и академията. А защо се мълчи за нашето участие в Чехословакия? Вероятно от политически страх. Обидно е. А там ние също изпълнявахме мисия - и то първа зад граница. Вършехме същото, което правят сега бойците ни в Афганистан - патрулиране и охрана.“

„Лесно ли се прехвърля цял полк от 1800 души и над 450 единици бойна и транспортна техника на хиляди километри като сменяш три вида транспорт - влак, кораб, на собствен ход?“, пита пак участникът в събитията.

През есента на 1968 г. дошла вестта, че се прибират у дома. Радостта била неописуема. Преди Елхово колоната спряла, за да могат всички да се избръснат и да оправят външния си вид. Когато влезли в града, всички жители се стекли на площада да ги посрещнат. „Сега е обидно, че не си спомнят за нас. Ние, офицерите, няма от какво да се срамуваме. А на войниците -  дълбок поклон“, заключава полк. Трифон Ангелов.