21834 | 4 дек. 2013 | 08:21
Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ строго се обърна към българските власти: да обуздаят растящите атаки срещу бежанци и мигранти по улиците на столицата София.
От текста плазмено ясно се вижда как над него с изплезен език се е трудил някой стажант правозащитник.
А в помощ на подрастващите в „Амнести“ имат географски карти, съставени простичко - по азбучен принцип. Там България и човешките права в нея граничат с Бурунди и Бирма (Burma или Мианмар), а София (и редът по улиците й) е до Судан.
Когато пръстчето на стажанта е стигнало до този азбучно-политически регион, научният ръководител е рекъл: „О-о-о! Знам ги тия. За тия - голямата тояга! Шаблон 22 за тях!“
Важно е да се разбира учебният процес в „Амнести“. Защото незнаещият се чуди неведнъж, а дваж и триж.
1. Как така 5-6 инцидента са „растящи атаки“?
2. Какво да мислим за уважавана организация, която действа като РПУ, комплектовано изцяло от стажанти? А именно - още на другата сутрин знае цялата истина за един уличен грабеж в двумилионен град?
3. Защо ако български стажант бандит обере арабин, това автоматично е престъпление от омраза? И защо ако арабин смаже българска девойка, за да я обере, това даже хич не е престъпление? За „Амнести“, де...
* * *
Нека пак в 3 точки ви припомня научния принос на научния ръководител.
1. „Българските власти - вика той - да излязат с ясно становище против ксенофобските престъпления.“ Колко становища искаш, бе, приятелю ръководител?! Българският президент го казва през ден. А Консултативният съвет при него на 20 ноември се изрази категорично и единодушно: против „насаждането на ксенофобия и омраза...“ Ръководителю, ти имаш ли представа какво значи в България да видиш/чуеш нещо единодушно. То е по-яко от 100 резолюции на Съвета за сигурност. Ако за две седмици това не си разбрал, ти и гащите си не можеш да ръководиш.
2. Научният ни поучава още, че сме длъжни да разследваме престъпленията от омраза „по силата на международното право“. Защо да ни размахва международен пръст? Толкова ли е трудно някой стажант да му преведе на глас чл. 162 и 163 от българския Наказателен кодекс?
3. „Амнести“ бетонно мълчи по въпроса защо имигранти от Судан, Бурунди или пък други от техния континент упорито прииждат към България. Защо към „растящите атаки“?! Да не би на онзи континент да живеят глупаци? Охооо! Нима „Амнести“ топли в пазвите си и расисти...
* * *
Иначе е ясно, че до международния стажант всичкото това е стигнало от български кандидат-стажант. Има хора, които градят бъдеще с благоденствие или настояще извън затвора, като обругават България в чужбина. И такива (екс)политици има.
Та въпросният нашенски кандидат-доносник почти се е класирал утре да гъне пръстче по азбучната карта...
(в. Преса, печатно издание, брой 331 (682 от 4 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
