19871 | 12 дек. 2013 | 07:44
Няма загадка във внушителното поклонение пред Нелсън Мандела. Той е един от хората символи на XX век. Заедно с Айнщайн, Гагарин, Армстронг, Ганди, Мартин Лутър Кинг, Ленън, Сахаров и много други.
Мандела е ярък и здрав фрагмент от нашата наивна надежда, че светът все пак върви напред. И светът се стече под сивия дъжд в Претория да почете паметта му. България просто отби номера, и то плахо, с присъствието на зам.-министъра на външните работи Ангел Величков. Това е загадъчно, но не може да е случайно. Защото голямата политика е тънка работа.
Попаднеш ли на загадка, търси отговори в предисторията.
Цигарите „Виктори“ се появиха преди 30-ина години. Произвеждаха ги в Благоевград, където по онова време е завършвал гимназия Росен, днешният президент. Бяха в кафяви кутии с една незабележима странност. Не стига че Victory е „Победа“, ами и вместо баналното „Пушенето е вредно“ беше изписано окуражаващото „Keep high spirit“, нещо като „Горе главата!“.
Да. Правеха ги не толкова за продажба у нас, колкото в дар на въстанически движения в Африка, чак до „Умконто ве сизве“ („Копие на нацията“), военното крило на .Африканския национален конгрес (АНК). Първият лидер на „Умконто“ се казва Нелсън Мандела.
Хипотеза за българското поклонение пред Мандела
Едва ли сме помагали само с цигари, би казал средният казанлъчанин. Иначе от соцлагера в Южна Африка действаха главно СССР и Куба. А докато тези комунистически операции бяха в ход, САЩ и други брояха АНК за терористична организация.
Ясно става колко неудобно е погребението на Мандела за човек, който непрестанно показва как е скъсал с всичко комунистическо и още повече с Русия. При това президентът Плевнелиев нямаше кого да пита. Изход от деликатното положение би могъл да посочи само г-н Бойко Борисов - като единствен в ГЕРБ авторитет по всички въпроси, а и като бивш комунист, скъсал с комунизма, както и с Русия.
Но г-н Борисов беше в чужбина - и на всичкото отгоре в Израел, което прави ситуацията още по-деликатна. Нали по времето, когато комунистическа България симпатизираше на терористичния АНК, именно демократичен Израел помагаше на бялата власт в ЮАР да си прави атомни бомби. Ако г-н Плевнелиев цъфне в Претория днес, какво ще каже Израел вчера и Израел днес?!
Изглежда, от тези дилеми е узряло решението за скромно българско представяне - чрез зам.-министър Величков. Но интригата предстои. Ужасен е бил шокът на „Дондуков“ 2, след като САЩ (за които неуморно се показва как сме скъсали с Русия) изпратиха в Претория четирима (!) президенти. А София - ни един. Ситуацията става непоносимо деликатна и като нищо ще се пристъпи към типичната за такива случаи мярка - наказване на невинните.
На мястото на г-н Величков бих се притеснявал за поста си. Голямата политика е тънка работа.
(в. Преса, печатно издание, брой 339 (690 от 12 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
