19783 | 20 февр. 2014 | 07:40
Светият синод действа като безпаметен. Но не поради старческа деменция. Патриархът и владиците родиха „паметна“ идея - бюстът на първия български екзарх Антим, поставен през 2010 г. в двора на нашата църква „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин, да бъде преместен в българското консулство. Причината била, че Вселенският патриарх Вартоломей, под чиято духовна опека се намират православните българи в Турция, не е давал разрешението си. Патриката най-безцеремонно го заяви на патриарх Неофит при първата им официална среща в Цариград миналия септември - бюстът няма място в църковния двор, защото не можело в диоцеза (църковната област) на Вселенската патриаршия да се почита виновник за схизмата (разделението) между двете църкви. Та сега, в навечерието на новото посещение на нашия патриарх при Вартоломей, синодалите кършат ръце как да му угодят и не смеят да се защитят с факти.
Православните българи в Турция са подчинени на Вселенската патриаршия само в канонично отношение. По турското законодателство те са отделна общност, регистрирана като религиозна фондация - вакъф. И това, което става в църковните им имоти, зависи не от „вселенската“ благословия, а от разрешенията на турските власти, ерго - и от усилията на България. Така синодалната идея за преместването на бюста поставя дипломацията ни в комична ситуация - получили сме нещо, което сега не щем. И възстановяването на храма, и бюстът на екзарха са финансирани от българската държава и Съюза на тракийските дружества. Наглост е Синодът да се разпорежда с неща, за които не си е мръднал пръста.
Схизмата на българската църква е наложена през 1872 г. не по вина на екзарх Антим, а по волята на далечния предшественик на Вартоломей - Антим VI, подтикван от гръцки шовинистични кръгове. С отмяната й след 73 години Вселенската патриаршия постфактум признава за канонични всички покойни български архиереи. Затова Вартоломей няма нито догматическо, нито историческо основание да клейми Антим като „схизматик“. Синодът да научи историята на собствената си църква, а ако се страхува от нея - да престане да се нарича „български“.
Преместването на паметника от църковния двор в консулството означава, че съвременната Българска патриаршия зачертава миналото си. Без борбите за българска църковна независимост и мъченичеството на екзарх Антим патриаршията също нямаше да бъде възстановена. Чий патриарх сега щеше да е Неофит?
Излиза, че държавата осигурява законодателен комфорт, данъчни преференции и ежегодна щедра субсидия на Българската православна църква, а ръководството й работи срещу българските интереси. Защо? Не съм съгласен с моите данъци да се финансира архиерейското безродие, което заличава националната ми памет.
(в. Преса, печатно издание, брой 50 (756 от 20 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
