145263 | 7 апр. 2014 | 06:44

Геополитически страната ни е между двете велики държави

Като държавен глава г-н Плевнелиев може да се поучи от своя далечен предходник цар Борис III, макар да знам, че няма неговите качества. Царят е единственият съюзник на Хитлер, който не прекъсва дипломатическите отношения със Съветския съюз, не изпраща на Източния фронт нито редовни войски, нито доброволци и остава в историята със своя завет: „Винаги с Германия и никога против Русия.“

Този израз е от един труден разговор с германския външен министър Фон Рибентроп през лятото на 1942 г. Тогава, за да обясни отказа да изпрати войски против Русия, монархът се позовава на това, че „народът е русофилски“ и няма да се бие на Източния фронт.

„Тогава - репликира германецът, - изпратете един експедиционен корпус при Ромел в Северна Африка.“

„Моят народ - обяснява Борис III, - се бие само на Балканите, където има етнически наши земи, не може да се бие на други фронтове.“

Рибентроп му напомня, че в германската легация в София са постъпили 1500 молби от български младежи, предимно ратници и легионери, които искат да се сражават срещу болшевизма на изток.

Царят отговаря в духа на: „Аааа, те не знаят какво нещо е войната.“ И тогава Рибентроп, вече подразнен, казва: „Добре де, кажете с едно изречение девиза на вашата политика.“ Борис III му казва: „Моят девиз е „Винаги с Германия и... (попарвайки доволната усмивка на министъра) никога против Русия.“

Той е успял в изключително критични обстоятелства да осъществи този завет, знаейки, че геополитически страната му е между двете велики държави Германия и Русия. И когато те са в добри отношения, това е добре и за нея. За съжаление в двете световни войни те бяха в конфликт и поради това България нямаше добра съдба.

Поуката за президента Плевнелиев - ако иска да се поучи от историята - е да не избързва да заклеймява Русия, понеже тя, видите ли, завзела Крим и била заплаха за своите съседи.

По „руското направление“ ние имаме исторически опит, твърде различен от този на поляците и на прибалтийските републики. Те биха могли да бият тревога.

За отбелязване е реакцията на чехите. Тяхната Пражка пролет беше прегазена от съветските танкове през 1968 г. Но въпреки това техният парламент прояви разум и се обяви против икономически санкции, които ще засегнат и националните интереси на Чехия. След като чехите могат да направят това, аз не виждам защо българският парламент, изобщо българските политически фактори да не могат да намерят разумната умерена линия.

Люшкания ту „против“ Русия, ту „за“ в българската история има и преди Втората световна война. Още след Освобождението някои новоизлюпени политици започват да търсят причина да се отдалечат от Русия и да се ориентират към Средна и към Западна Европа. Разбира се, в онези времена Руската империя не е била образец за развита държава и е естествено, че Княжество България се ориентира към Австро-Унгария, към Германия и към Великобритания в три последователни периода.

Но не е било необходимо да се делим на русофили и русофоби, германофили и германофоби, австрофили и австрофоби и т.н. Исторически е доказано, че това е вредно; ние се противопоставяме, хабим национална енергия и губим историческо време.

Ще трябва да преодолеем „филствата“ и „фобствата“ във външната политика. Там трябва да има само интереси. Това важи за отношенията не само с Русия, но и с другите велики държави.

Впрочем в цитирания разговор с Рибентроп има пример за това как цар Борис III играе с русофилската карта. За разлика от Плевнелиев и други закъснели стамболовисти това не го е притеснявало.

В януарския брой на „Тайм“ от 1941 г., точно преди България да бъде присъединена към Тристранния пакт, цар Борис III е на корицата като личност на месеца. От това списание е неговата фраза, станала крилата: „Моят народ е русофилски, политиците ми са англофили, генералите - германофили, жена ми е италианка, само аз съм единственият българофил в царството.“

Друго, на което ни учи историята, е, че трябва да скъсаме със сателитния синдром. След Освобождението „най-великата“ е Русия, след това се преориентираме към Германия, при други обстоятелства - към Съветския съюз. Все залагаме прекалено на един „голям брат“. Ние днес сме в Европейския съюз, но някои от политическите ни кръгове държат много на „големия брат“ отвъд Океана С това те пренебрегват двата важни геополитически центъра - Германия и Русия.

Махалото се люшна от времето, когато Тодор Живков говореше: „Който не обича Съветския съюз, не обича България“, до президента Плевнелиев, който не обича да чува за Русия. А като отиде в Брюксел и Вашингтон, се чуди вече с какво да угоди.

Трябва да се държи по-достойно, както се държат държавните глави на другите страни от Европейския съюз и НАТО. Вижте канцлера Меркел, която ръководи най-силната държава в Европейския съюз. Тя казва: „Аз вярвам на Путин, че изтегля войските си от границата с Украйна“. Плевнелиев не вярва и иска „повече НАТО“. Иначе българските политици все говорят за Меркел и Бойко Борисов особено много говореше, обаче нищо не прихващат от нея. Не е нужно българските политици да се изсилват за щяло и нещяло, да дават воля на прелетни настроения. Най-малкото защото великите държави винаги могат да се разберат. Те имат интереси навсякъде по света и могат да се разберат на някоя друга точка, някъде в Азия или в Латинска Америка, и на Балканите да настъпят съвсем други обстоятелства, включително такива, които няма да ни харесат. 

Вариантът „Стража на Балканите“

Какво на практика е донесъл девизът „Винаги с Германия и никога против Русия“.

Цял подвиг е било за цар Борис III това, че е удържал в ония критични времена на Втората световна война. Хитлер не е бил лесен събеседник. Как е устоял българският монарх!

И наистина, докато беше цар Борис III, нито в България имаше бомбардировки, нито бяхме изпратили войски на Източния фронт.

Царят е съумял да запази за България ролята - както германците казват - на стража на Балканите.

С други думи - един прикриващ фронт срещу възможен балкански стратегически вариант на Чърчил.

Против евентуален англо-американски десант на Балканите и намеса на Турция в негова подкрепа. И Хитлер приема тази стратегическа роля на България като стражата на Балканите.

Плевнелиев громи Москва

✔ ЕС трябва да има силна и единна позиция, че Крим е част от Украйна и че Украйна е част от Европа. Убеден съм, че лидерите на ЕС ще намерят сили и смелост, за да осъдят категорично акта на агресия и неспазване на международното право, извършен от Русия.

(19 март, в Лондон)

✔ За мен е важно да се каже, че България няма да признае анексирането на Крим...

...Жителите на Крим живееха нормално, докато Русия не се намеси. Наблюдаваме взривяване на устоите на европейския дневен ред, Русия не спазва законите и правилата. Тя анексира териториите на друга свободна държава. Русия прекрачи една червена линия. Не знаем на какво още е способна Русия.

(21 март, в предаването „Панорама“ на БНТ)

✔ Това, което направи Русия, поставя под въпрос правовата държава.

(24 март, в интервю за австрийския вестник „Курир“, изразявайки „увереност“, че България ще подкрепи потенциални икономически санкции на ЕС.)

✔ Кой има интерес от това българските самолети постоянно да излитат извънредно, може би за да не могат да бъдат повече технически годни..., може би за да се случат по-скоро ремонтите, които всички очакват, че ще се случат, може би за да изтощим Българската армия...

...

През последната една година български самолети са излетели извънредно толкова пъти, колкото за 20 години. Ако в предишни години е имало две-три извънредни излитания, сега те са не по две-три на година, а по две-три на седмица...

...

Въпросът е кой има интерес да навлиза във въздушното пространство, защо го правим това през 2014 г., когато всички вярвахме, че отдавна живеем в мир и разбирателство в нашия регион.

(1 април, по повод зачестилите полети на руски самолети над Черно море)

✔ Черноморският регион, Балканите и България се нуждаят от повече НАТО.

...

За съжаление, както се видя през 2008 г. в Грузия и сега в Украйна, Русия е готова да използва нападателна военна сила за постигане на геополитически интереси. Операцията по анексиране на Крим бе очевидно внимателно планирана с използване на пълния сектор от нападателни възможности. Затова украинската криза е момент на изпитание за Европа и за международния ред, изграждан с десетилетия и от поколения.

...

Как ще се отрази на младите, ако днес се снишаваме, докато отмине бурята на кризата с Украйна и си затваряме очите пред очевидно неспазване на международния ред и върховенството на закона, и то от световна ядрена сила, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН?!

(3 април, на конференция по повод 10 години от приемането на България в НАТО)