38413 | 25 юни 2014 | 11:46
„Добро образование, много работа. Разбира се, и малко късмет“, обобщава Минчева формулата си за успех. Самата тя попаднала в банковия бизнес като на шега: въпреки степента си по счетоводство и контрол от УНСС след дипломирането се занимавала с текстил и облекло. В Булбанк попаднала по една от стажантските програми на банката. Успяла постепенно с годините да стигне до настоящата си позиция. „Бързият успех, получаването на мениджърска позиция незабавно - не твърдя, че не е възможно, но рядко се случва. Казвам това на всички млади колеги, които днес постъпват на работа“, откровена е Цвети. Съветва всички, амбицирани за големия успех, не просто да изпълняват добре задълженията си. А да имат поглед отгоре, да следят процеси, да се учат да се ориентират в тенденциите, да са активни, да не се притесняват да поемат инициативата и да водят.
Всяка година банката приема десетки стажанти, които получават шанс за кариера.
И ако лидерите се раждат, то добрите мениджъри могат да бъдат обучени, смята Минчева. Като едно от най-важните събития в личностното си израстване определя годината, в която получава магистърска степен по бизнес администрация (MВA) в Бизнес училището в италианския град Триест. По време на обучението освен академичните знания получила и друг ценен урок: „Да се съизмервам с много различни хора. Колегите ми бяха от 21 националности. Ние, българите, в никакъв случай не сме по-малко способни“, казва Цветанка.
Покрай изкачването към успеха няма как да няма и сътресения, честна е финансистката. Адаптивността и гъвкавостта обаче са най-добрите приятели на всеки нагоре по-стълбицата. Случаите, в които е излизала от зоната си на комфорт, са се оказвали и едни от най-важните стъпала в кариерата й. По време на първия имала възможността да е част от екипа, реализрал сливането на Булбанк с тогавашната банка „Хеброс“. Наложило й се да скочи и в непознатата сфера на информационните технологии, разработването и въвеждането на стратегията за алтернативни канали на банката като директор на управление „Алтернативни канали“. Оглавявала е и един от най-големите клонове на банката - в Пловдив. „Притеснявах се на заминаване, но в края на престоя ми там и аз, и служителите плакахме“, връща назад лентата Минчева. Категорична е, че разнообразните предизвикателства само са й помогнали да израсне.
А какво да правим с успеха, след като веднъж сме го получили? Тежестите, които по-високият пост налага, често се оказват непосилно бреме за иначе талантливи професионалисти. Лекът срещу това е да останеш здраво стъпил на земята, смята Цветанка Минчева. И до ден днешен не се притеснява да бъде в салона сред хората, дори да обслужи лично клиенти на банката.
|
Въпросът за един милион долара Как съчетават личния живот и кариерата суперуселите дами мениджъри? „Това е въпросът за един милион долара. Уви, златната рецепта не съществува“, признава с усмивка Цвети. Изборът в никакъв случай не е между „сама, но с кариера“ или „успяла, но сама“. Минчева се радва на шестгодишна дъщеричка. Компромисите са и от двете страни - нейни и на семейството. „Подкрепата на близките е много, много важна“, признава финансистката. Откакто е майка, се е научила да организира времето си още по-ефективно, така че да остави колкото може повече свободно време за най-любимите си хора.
------------ Въпреки митовете колко лесно се просперира в чужбина и колко трудно, дори невъзможно е това в България, Цвети Минчева смята, че трудността е съпоставима. Интернационалният опит и доброто образование вероятно биха й отворили вратите за кариера на международната сцена. „Възможно беше да остана и в чужбина, наистина. Но може би там нямаше да успея да стана член на управителния съвет“, разсъждава дамата. Избирайки да продължи пътя си в родината, Минчева потвърждава един от ценните си житейски уроци: възможностите винаги са много, където нещата се създават. |
Практиката е мост между бизнес и образование
Студенти учат занаят под ръководството на ментори
Бизнесът и образованието не работят заедно, а това, от което имат нужда предприемачите, не се преподава в училище. Това е една от най-честите критики, които се отправят към родните университети и професионални гимназии. Проектът „Студентски практики“, част от схемата „Ученически и студентски практики“ на образователното министерство с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд, се зае да направи по-лесна връзката между студентите и бъдещите им работодатели. Равносметката към днешна дата: 128 617 регистрирани студенти, 87 645 кандидатствали, 78 795 одобрени да започнат практиката си. Въпросът
„Откъде да започна кариерата си и ще ме наеме ли изобщо някой без опит“ вече има по-лесно решение.
Квалифицирани професионалисти са ментори на дошлите на практика в лабораторията студенти.
|
Колко получават участниците в проекта Стипендия от 480 лв. може да получат всички студенти след успешното приключване на практиката си. Те трябва да реализират 240 часа практика в реална работна среда. Разбира се, работодателите вземат предвид, че междувременно бъдещите висшисти трябва да ходят на лекции и упражнения. Практическото обучение е в помощ не само на бизнеса, но и на младите професионалисти, които работят под ръководството на квалифицирани ментори от организацията работодател. За обучителите също са предвидени средства - менторът получава малко над 120 лв. на студент, а академичният наставник - малко повече от 60 лв. |
„Това е едно от най-хубавите неща, които са се случвали в сферата на висшето образование вече години наред“, казва доц. Сеня Терзиева, заместник-ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Особено доволна е от факта, че проектът, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е успял да отвори вратите на големите химически заводи за възпитаниците на висшето училище. Позавехналият след 1989 г. имидж на индустриалните специалности и направления започва бавно, но сигурно да се възстановява.
„При нас дойдоха 75 бизнес организации, 180 ментори се грижат и обучават 800 от нашите 3200 студенти“, посочва доц. Терзиева. Заради програмата при тях дошли и от димитровградския „Неохим“ и помолили - дайте ни бъдещите инженери. А освен средства за издръжка ние ще им осигурим и квартири, така че да не се тревожат за нищо по време на практиката. „Грешно е да се смята, че заводът е там, където е мръсно, черно и опушено. Може би е било така през 60-те, но днес предприятията в нашата индустрия са едни от най-високо технологичните“, казва доц. Терзиева. Добре платени - също: по неофициална информация заплатата на главен инженер в един от гигантите в индустрията е 20 000 евро месечно.
|
Лъчезар (вляво) е придобил умения в бизнес среда, но предпочита да се посвети на академична кариера. |
Разбира се, не всички гонят корпоративен успех, разказват от ХТМУ. Част от младежите, изкарали студентска практика, се насочват към академична кариера. Сред тях е химикът Лъчезар Мановски, един от най-младите изследователи в изпитателния център „Глобал тест“, където преминал практическо обучение по проекта „Студентски практики“. В лабораторията тестват всичко - храни, хранителни добавки, детски играчки, обувки, козметични средства. „Има невероятен глад за кадри в тази област. Пазарът на труда е толкова стеснен, че с колегите от други подобни лаборатории буквално „крадем“ кадри един от друг“, разказва управителят Димитър Танев.
През фирмата вече са минали над 30 души по проекта „Студентски практики“ на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. „Помагат ни и учат, какво по-хубаво“, казва Танев. Надяват се част от момичетата и момчетата да станат за постоянно част от екипа. Началната заплата за бакалавър е 700-800 лв. Въпреки това Лъчезар иска да се посвети на изследователска работа, а един ден дори да преподава на студенти. „Практиката ми в „Глобал тест“ е ценна, защото научих много важни неща, а и работих с апаратура, която който и да е университет у нас трудно би си позволил - последен писък на технологиите“, разказва момчето. Голямата надежда и на академичните среди, и на бизнеса е програмата за подпомагане на практическото обучение на студентите да продължи и в следващия програмен период. A по него дейностите предстои да се финансират по нова оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която ще бъде администрирана от просветното ведомство.
Настоящият документ е изготвен по проект BG051PO001-8.2.01 с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Управляващият орган на ОПРЧР носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз.
|
Ракетата Илон Мъск Основателят на „Пей пал“ и „Тесла моторс“ се цели към звездите - буквално
Мъск прекарва детството си в най-различни точки на света. Не може да реши с какво точно му се занимава: от 12-годишен се занимава с програмиране, получава бакалавърска степен по икономика, а накрая решава да вземе докторска степен по физика от „Станфорд“. „Намерих това, което най-много исках“, казва той на баща си Ерол при приемането си в програмата. Намирането на призвание трае... два дни, когато Мъск обявява, че напуска университета, за да създаде собствен бизнес и да стане милионер. Това и прави. Началото е поставено през 1996 г. с компанията „Зип 2“, която Илон прави с брат си Кимбъл. Тя изработва софтуер за вестници, сред първите клиенти са „Ню Йорк таймс“ и „Чикаго трибюн“. Гигантът „Компак“ прави оферта да закупи продукта на братята за над 300 млн. долара. Процентът печалба на Илон е 22 млн. долара. Използва ги, за да създаде компания, за която скоро всички ще говорят - „Пей пал“. Грижи се агресивно за нейното разрастване, а после я продава на eBay. Комисионата от сделката са „скромните“ 165 млн. долара.
„Занимавам се с неща, които са интересни за мен“, е лаконичната история на Мъск за успеха му. Едното от хобитата му са колите, заради което става съосновател и инвеститор в „Тесла моторс“ - автомобилна компания, която освен собствени модели, печели милиони и продавайки части на „Даймлер“ за произвежданите от тях „Мерцедес“ А класа, както и за суперуспешния модел на „Тойота“ RAV4. За усилията си в компанията бизнесменът получава заплата от един долар на година. Държи да получава доходите си само в акции, и то ако компанията се справя добре. Явно схемата работи, при това повече от добре. Делът на Мъск в „Тесла“ се оценява на 18 млрд. долара към вече натрупаните 12 милиарда. Успехът в толкова много разнообразни сфери не стига на вечно заетия бизнесмен, който вече обръща погледа си към звездите. Буквално. Неуспелият да завърши физика в „Станфорд“ Илон показва, че с достатъчно ум и предприемчивост може не само да не вземе диплома, но и въпреки това да стане партньор на НАСА. Успява, когато с инженера Том Милър основава третата си голяма компания „Space X“. Тяхно дело са ракетите „Фалкон 1“ и „Фалкон 9“, вече е готов и прототипът на първия им космически кораб „Дракон“. Компанията на Мъск печели договор с НАСА на стойност 1,2 млрд. долара за 12 полета на техните продукти до Международната космическа станция. „Бебетата“ на Илон заменят излязлата в пенсия през 2011 г. космическа совалка. „Вдъхновявам се от романите на Айзък Азимов. Междупланетарният живот е нещо, което може да се окаже спасително за човешката раса. Рано или късно трябва да разширим живота си извън това синьо-зелено кълбо Земята. Или да изчезнем“, смята Мъск. Следващата цел? „Полет на човек до Марс“, сериозен е той. |
Неговото име не е толкова популярно, колкото на Марк Цукърбърг. Не е предприемач суперзвезда като Ричард Брансън или Доналд Тръмп. Роденият през 1971 г. от майка канадка и баща южноамериканец Илон Мъск е иконично име в бизнес средите по целия свят. А издания като „Таймс“ и „Ескуайър“ се надпреварват да го включват в списъците си за най-влиятелни бизнесмени. Мъск стои зад невероятния успех на платформата за електронни разплащания „Пей пал“, зад технологичния гигант „Тесла моторс“, а новото му лично Елдорадо е... Космосът. Илон сбъдна детската си мечта да бъде (почти) космонавт. Даже му платиха - над милиард долара.
|
Две съпруги, пет деца
Илон Мъск признава, че не е човек на семейния живот. Причината? Работохолик е и прекарва по около 100 часа седмично в офиса. Въпреки това успява да се ожени два пъти и дори има пет деца. Първата си съпруга Джъстийн среща още в Онтарио като студент. Семейството се разделя след осем години брак и шестима синове, най-големият от които умира внезапно в съня си едва на десет дни. |
(в. Преса, печатно издание, брой 169(875) от 25 юни 2014)
Мобилна верси
RSS
