32711 | 10 юли 2014 | 08:48

Интервю на Горан БЛАГОЕВ за геополитическите сблъсъци и опасностите за Европа

Неотдавна радикалната „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) провъзгласи халифат - формата на управление, съществувала според арабските критерии от VII до ХVI век, тъй като се отрича османският период на халифата. Как изглежда неговото възраждане в началото на ХХI в., проф. Чуков?
- Изглежда неестествено и ретроградно. Обявяването на халифат от лидера на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади се отхвърля от авторитетните ислямски богослови. Те смятат, че халифатът е проповедническа институция, а не политическа, и действията на Ал Багдади противоречат на това. Но той е много хитър. Възприе името на първия праведен халиф - Абу Бакр, и се обяви за наследник на идеите на Ибн Таймия. Той е сирийски богослов от ХIII-ХIV в., смятан за един от идейните стожери на салафизма, чиято политическа доктрина е свързана с т.нар. праведен халифат, съществувал между 632 и 660 година. Ал Багдади обяви, че ще прилага неговите закони. Това е идеалът на всички сунитски екстремисти.

- Кой има интерес от самопровъзгласилия се халифат?
- ИДИЛ по своите действия е предимно антишиитска организация. Навсякъде, където превзема райони, населени с шиити, тя ги прогонва или им налага, както и на християните, данъка „джизие“, плащан някога в ислямския свят от всички немюсюлмани.
Не знам доколко е вярна информацията, разпространявана от турския вестник „Юзгюр Гюндем“, че на 1 юни в йорданската столица Аман е имало съвещание с участието на повечето иракски сунитски бунтовнически групировки, които са срещу иракския премиер Нури ал Малики. Буквално след ден-два започна настъплението на ИДИЛ в Ирак. Очевидно някой е преценил, че точно ИДИЛ е в състояние да обедини всички тези групировки срещу управлението на Малики, който представлява иракските шиити. Т.е. това е своеобразна сунитска интифада и много силен удар по шиитската ос Иран - Ирак - Сирия - „Хизбула“.
Сунитската опозиция не успя да свали Башар Асад, но ИДИЛ създадоха своя минидържава в Сирия с център Рака. Вече придобила опит и пари, тя се насочи срещу шиита Малики, който безусловно подкрепя Асад.

- От което несъмнен интерес имат и САЩ. Дали те също не са помагали при зачеването на ИДИЛ?
- Трудно е да се твърди. Но Вашингтон е сред онези, които имат най-голям интерес шиитската ос да бъде разкъсана. Освен управляващите в Ирак най-потърпевши от ИДИЛ в момента са в Иран, като се има предвид, че иракският премиер е иранско протеже. Техеран директно заявява, че дори Нури ал Малики да не е премиер, наследникът му също трябва да бъде от неговата коалиция „Правова държава“. Това очевидно не се харесва на САЩ, което обяснява и „забавянето“ на тяхната помощ за правителството на Малики срещу настъплението на ИДИЛ в Ирак.

- Според някои анализатори от действията на ИДИЛ имат интерес и кюрдите.
- Да, има теза, че бързият възход на ИДИЛ е сценарий на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, за да се ускори обявяването на независимост. Смята се, че на кюрдите в Ирак им е изгодно в съседство да се появи одиозна държава, каквато е „халифатът“ на ИДИЛ. На нейния фон те биха могли да спечелят симпатиите на света и той да признае държавата Кюрдистан.

- Барзани обаче едва ли сам пише този сценарий?
- Говори се, че този план е намерил солидна подкрепа от Израел, Великобритания и САЩ. Турция също засвидетелства индиректна подкрепа за Кюрдистан на Барзани. Анкара отдавна иска да внуши тезата, че лидер на всички кюрди е Масуд Барзани, а не намиращият се в турски затвор Абдула Йоджалан (лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК), арестуван през 1999 г. и осъден на смърт; по-късно присъдата му е преобразувана в доживотна - б.р.). Така Турция насочва своите кюрди към Ирак и Иран. Дори преди няколко месеца се споразумя с Барзани да транзитира кюрдски нефт от Ирак през своя територия. Първите два танкера с кюрдски нефт бяха експортирани от турското пристанище Джейхан до нефтопровода Ешкелон - Ейлат в Израел, а оттам и към големите азиатски потребители.

- И това не може да стане без санкция на Вашингтон, който контролира световната търговия с нефт?
- Не вярвам това да е убегнало от погледа на САЩ. Всъщност сегашната ескалация на напрежението между Тел Авив и Хамас започна, след като палестинската организация насочи своите ракети именно срещу този петролопровод.

- Т.е. ИДИЛ е злият дух, който обслужва много интереси?
- ИДИЛ е един Франкенщайн, създаден от сложно геополитическо задкулисие. Редица членове на Свободната сирийска армия, след като бяха обучавани в Йордания от западни инструктори, дезертираха директно в частите на ИДИЛ. Така и Западът се оказа съпричастен към засилването на боеспособността на религиозните екстремисти.
ИДИЛ упражнява класически мафиотски практики, всява страх чрез рекет и зверства, завладя обширни територии, разполага с много средства от нефт и заграбени банкови трезори, но няма потенциал да основе устойчива държава. „Халифатът“ е създаден, за да ускори ерозията на шиитската дъга, да стресне света, но в момента, в който се обяви независим Кюрдистан и се очертае новата регионална геополитическа реалност, най-вероятно ще се спука като балон.

- Ако това стане, няма ли опасност частите му да се разлетят в много посоки, включително към Балканите и Кавказ, като се знае, че в армията на ИДИЛ има чечен­ци, узбеки, албанци?
- В групировката има бойци от всякакви националности, дори македонски албанци. Една смесица, в която е трудно да се проследи кой кой е. В България задържаха белгиец от Конго, член на ИДИЛ. Атентаторът от Еврейския музей в Брюксел е френски гражданин от Алжир, също член на ИДИЛ. По мои наблюдения от радикалните организации най-голямо влияние сред европейските мюсюлмани има точно ИДИЛ.

- Какви европейци се оказват най-податливи на това влияние?
- Разпространението на исляма в Европа става най-вече в радикалните му форми като салафизма или суфизма сред маргиналните социални слоеве. Първата европейка камикадзе в Ирак стана 38-годишната белгийка Мириел Дегок, социален маргинал, перманентно безработна. През 2005 г. със съпруга си, марокански религиозен фанатик, се самовзриви в Ирак.
Това е типичен пример за европейците конвертити, които приемат исляма под формата на салафизъм. Чрез него те искат да се реабилитират като личности, обвинявайки за житейските си неудачи европейското общество. Често такива конвертити отиват в екстремистки организации и стават камикадзета. Неслучайно и външните министри от ЕС констатираха, че това са процеси, които поставят на огромно изпитание европейската национална сигурност.

- В интернет се появи карта, на която „халифатът“ на ИДИЛ включва не само Близкия изток, Северна и Централна Африка, а и Испания, както и Кавказ, Крим и Балканския полуостров, чак до Виена.
- Това е наслагване на територии, владени през епохите от Арабския халифат и от Османската империя. Според салафитите, последователи на Ибн Таймия, ислямска територия са всички земи, в които някога е действал шариатът (мюсюлманското право - б.р.). Днес подобна теза се интерпретира с претенцията, че там, където е имало ислямска държава, тя трябва да бъде възстановена. Но последователите Ӝ са малцинство.

- Подсъдимите имами по делото в Пазарджик също бяха обвинени, че проповядват създаване на теократична мюсюлманска държава.
- Те естествено го отрекоха, но симптомите при тях са на поведенчески салафизъм. А той е на една крачка от политическия, ако приемем техните тези. Не знам дали биха получили отново сериозни финансови инжекции, каквито се твърдеше, че са имали чрез организацията „Ал уакф ал ислами“. Ако няма финанси, идеите, които са опасни за държавата, ще са по-лесни за париране. Вероятно ще има някаква финансова пауза, защото основните им спонсори са заети с по-големи предизвикателства - с разбиването на шиитската ос. Но колко ще продължи тази пауза, не мога да прогнозирам.

- Това означава ли, че радикални близкоизточни ислямски организации отслабват своето влияние сред наши мюсюлмани?
- Със сигурност продължава да има организации с интерес към тях. Този интерес беше някак си преструктуриран и производен на взаимоотношенията Вашингтон - Кайро, Вашингтон - Рияд и т.н. Много зависи кой е стопанинът на Белия дом и каква политика провеждат САЩ.

- Излиза, че ние сме маргинална държава в световната политика, след като друг ни диктува „интересите“.
- Ние сме буферна, коридорна държава. Две са държавите, които подсказват каква да бъде политиката ни в Близкия изток. В България трябва да се засилят процесите на собствен мониторинг върху случващото се в този регион.
Трябва да имаме и силно неформално присъствие - да активизираме нашето лоби в съответните държави, а това са специалистите, завършили в България. Бивш палестински министър, например, имаше българско гражданство, а министърът на националната сигурност на Йемен е възпитаник на УНСС. Това са ресурси, които ние като държава трябва да мобилизираме. Трябва ни не план за справяне с бежанския проблем, а ясна политическа стратегия.
Често поведението ни в близкоизточните процеси се аргументира по западна или руска интерпретация. Нямаме капацитета на великите сили да гледаме с един век напред, но трябва да имаме собствени прогнози поне за следващите две десетилетия. Попадна ми информация, че Турция има амбицията да прогнозира за следващите 50 години, включително за процесите у нас.

- Как според вас ни вижда Турция?
- Турските анализатори прогнозират противоречия между институциите, поляризация в обществото, ерозирала българска държавност. Е, едва ли ни виждат в положението на Сирия и Ирак в момента, но и ние самите усещаме отслабналата наша държавност. 

(в. Преса, печатно издание, брой 184(890) от 10 юли 2014)