Разпознаваеми за цяла България фигури от политическата сцена атакуват парламента от партийите листи в 3-ти многомандатен избирателен район. Бивши министри, партийни лидери, депутати в предишни народни събрания и в Европарламента ще се борят за доверието на варненци в оставащите дни до 5 октомври.
В зависимост от избраната стратегия отборите, претендиращи за 15-те мандата от морската столица, се делят най-общо на два типа - едните са включили в списъците познати в региона професионалисти и бивши местни управленци, другите залагат на неизвестни имена с мотива, че са неомърсени от политиката, а вероятно и с надеждата, че опонентите им няма да успеят да изровят компромати за играчите на по-задни позиции. Бърз преглед на разноцветните листи за Варна сочи нещо много любопитно - нито един от водачите им не е роден не само в града, но и в областта. Изключение прави единствено бунтарката срещу Общия устройствен план и застрояването на Морската градина арх. Калина Павлова. Кандидатурата Ӝ от „Зелените“ обаче е на път да повтори неуспеха й да стане кмет или общински съветник през 2011 г.
Гражданска квота води ГЕРБ
Най-интригуващата листа е на ГЕРБ, който в 42-рото народно събрание имаше 7 депутати от Варна. Първите три места в нея са попълнени от т.нар. гражданска квота, а в целия списък липсва кметът Иван Портних, който е и областен координатор на партията. Водач отново е бившият регионален министър, за известно време и вицепремиер в правителството на Бойко Борисов, Лиляна Павлова. Макар че е начело и на листата в Стара Загора, родената в София дама има варненска връзка - баща й Павел Павлов е зам.-ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, в който магистратура по публична администрация и европейска интеграция е завършила и самата тя. Павлова е сред любимките на Бойко Борисов и още отсега е ясно, че при изборен успех на ГЕРБ ще влезе в правителството най-малко като министър. Следва я безпартийният адмирал Пламен Манушев, който бе депутат и в предишния парламент в групата на ГЕРБ. Третото място е за медийния експерт Красен Кралев, наричан още „краля на пиара“, чийто политически маркетинг донесе през 2001 г. изборна победа на НДСВ и Симеон Сакскобургготски. Още от предишните парламентарни избори Кралев е загърбил формацията „Новото време“ и работи чрез медийната си империя за успеха на ГЕРБ.
Бивш министър, но на отбраната, води и листата на „БСП - лява България“. Следване във Висшето военноморско училище и може би някоя друга морска почивка свързват родения в Кърджали Ангел Найденов с Варна. Той обаче е предпочетен за водач на листата на столетницата, в която на местно ниво тлее напрежение между областното и градското й ръководство. Представителите на двата лагера и бивши депутати Борислав Гуцанов и Красимир Янков са на трета и четвърта позиция, а второто място е за друг бивш министър - проф. Анелия Клисарова, която кабинетът „Орешарски“ гласеше за здравеопазването, но в крайна сметка бе пратена да се оправя с образованието.
Левицата имаше петима представители от Варна в 42-рия парламент. Сега обаче към гласовете на твърдия й електорат посяга формацията на президента Георги Първанов АБВ, която във Варна постигна най-големия си успех на евроизборите, затова и стартира тъкмо от морската столица предизборната си кампания за парламентарния вот. Водач на листата на АБВ е роденият в София бивш вицепремиер и министър на външните работи Ивайло Калфин, който е и бивш евродепутат.
Няма изненади в листата на ДПС, което в предишния парламент имаше един мандат от Варна. Водач отново е специалистът по бюджет и финанси и член на националното ръководство на партията Йордан Цонев. Макар че бе представител от 3-ти МИР в 40-ото, 41- ото и 42-рото НС, Цонев е включен на втора позиция и в листата на движението в Търговище, а е роден в добричкото село Карапелит.
Лидерът на ДСБ и кандидат за председател на Реформаторския блок Радан Кънев ще се бори за място в парламента от Варна. Роден в София, той посяга към симпатиите на десните избиратели с миналото на прадядо си Никола Кънев, който е бил народен представител от морската столица в периода 1908-1911 г.
Варненци ухажва още от времето на спонтанните улични протести и лидерът на най-младата политическа формация „България без цензура“ Николай Бареков. Бившият журналист води листа и в родния си Пловдив, но предпочита да съобщава новините за партията си във Варна. Тук заяви намерението си да напусне Европарламента, тук сподели мечтата си да управлява България като министър-председател, а наскоро доведе и зам.-председателя на консерваторите и реформистите в Европарламента Джефри ван Орден, който му декларира личната си подкрепа и му предрече бляскаво бъдеще. Бареков използва Втория национален конгрес на ББЦ във Варна, за да обяви водачите на повечето си лис-ти, и възнамерява отново тук да закрие предизборната си кампания.
Ако някой от водачите на листи във Варна се нуждае от представяне, то несъмнено е бургазлията Валентин Касабов. Журналистът, телевизионен водещ и общински съветник в родния си град иска място в парламента като представител на „Патриоти-чен фронт – НФСБ и ВМРО“. Може би е подробност, че през годините е изповядвал идеите на „Гергьовден“ и „Атака“, но пък е озадачаващо, че е изпреварил в подредбата познатата отвсякъде фигура на Емил Димитров-Ревизоро, а местният председател на ВМРО Живко Костадинов е едва на пета позиция, която за непознатата формация означава само участие на олимпийски принцип в предстоящите парламентарни избори.
Варненци залагат на преференциалния вот
Доколкото са вече обявени, управленските платформи на състезаващите се за парламента партии не се различават много в приоритетите си за Варна и региона. Обещанията на всички са свързани с болките на града: изграждане на автомагистрала „Хемус“, модернизиране на пристанището, втори мост на Варненското езеро, укротяване на свлачището Трифон Зарезан, нови работни места и облекчаване на условията за бизнес. От паметта на избирателите и дори от нагласата им за мислене без емоции зависи на кого ще повярват и от кого ще изискват изпълнение на обещаното през следващите 4 години. А колкото до опасността Варна да остане без лоби в следващия парламент, тя е пренебрежимо малка благодарение на възможността за преференциален избор въпреки спуснатите отвън водачи на листите. Впрочем родното място не е гаранция, че ще отстояваш местните интереси. И това най-добре го знаят варненци, които за всичките години след 1989 г. като че ли за първи път при предишния парламент усетиха, че са наистина представлявани от избраниците си.