29864 | 30 септ. 2014 | 14:57

Талантливият българин неведнъж надиграва надменния Макензен

От ляво на дясно: генерал Стефан Тошев, командващ III армия (Добруджа), главнокомандващият генерал Никола Жеков, полковник Стоян Пушкаров, полковник Йеротей Сирманов, подполковник Йосиф Петров, генерал Георги Тодоров, командващ II армия

Стефан Тошев е роден през 1859 г. в Стара Загора в заможно семейство на бакърджия. Баща му е производител и търговец на медни изделия. Майка му е сред първите българки, които се дипломират в Одеса, после е учителка в Стара Загора и Габрово. От нея синът перфектно научава руски език, който въпреки волята й ще го отведе в армията. През Руско-турската освободителна война 18-годишният Стефан Тошев отива при руското командване и на перфектен руски заявява, че иска да бъде доброволец. Зачисляват го като преводач в Осма опълченска дружина. След Освобождението завършва първия випуск на новосъздаденото Военно училище. Служи в източно-румелийската милиция в родния си град, после се връща в княжеството и е включен в личната свита на княз Александър I Батенберг.

В Сръбско-българската война (1885 г.) се отличава като един от смелите младши командири. С дружината си отблъсква първата атака на Моравската дивизия край Трън, въпреки че му се налага да действа в движение срещу по-многоброен противник. После е препратен към Сливница. В една от кръвопролитните битки при Мека црев сръбски куршум отнася част от ножницата на сабята му, но поручик Стефан Тошев остава невредим. На следващия ден повежда войниците си под дъжд от куршуми към височината Три уши. Ранен е в двата крака, но целта е овладяна.

Като стратег на европейско ниво генерал-лейтенат Стефан Тошев се изявява скоро след като България се включва в Първата световна война. Поверено му е командването на Трета българска армия, която има съдбовната цел да освободи Добруджа от румънска власт. В оперативен план тя е подчинена на групата съюзни армии, командвани от фелдмаршал Аугуст фон Макензен, с когото генералът често ще влиза в противоречия, отстоявайки българските интереси.

Немският военачалник е в плен на стратегията на изтощението - армията на противника да се унищожава с бавни, методични удари. Тази стратегия вече обезкървява немската армия при Вердюн във Франция, но фелдмаршалът иска да я приложи на изток. Предлага план за поетапно овладяване на Добруджа, а силно укрепените от румънците военни крепости Тутракан и Силистра да бъдат обсадени и атакувани по-късно. Обаче Тошев предусеща бъдещия провал: потенциалът на Трета армия ще се разпилее безсмислено, а разтеглянето на бойните действия във времето крие опасност от погром на фона на очакваната многочислена руска подкрепа за румънците.

„Русите идеха вече от север и всеки пропуснат (от нас) ден бе голяма печалба за ромъните. Крайно необходимо бе бързане в движение, бързане в удара, тъй че веднаж Тутракан да падне, Трета армия да може вече цяла да се насочи срещу руските войски...“ - аргументира се ген. Тошев.

Следобед на 31 август 1916 г. в бюфета на гара Горна Оряховица Макензен приема плана на Тошев. Генералът предлага след навлизането в Добруджа да се атакува светкавично Тутракан с основните сили на Трета армия, а една малка част да бъде изпратена към Силистра като заслон на основните бойни действия. На 1 септември Трета армия преминава границата и с бърз марш започва освобождаването на Южна Добруджа. Основните сили се групират край Тутракан, който е превърнат в румънски бастион. Главната отбранителна линия се състои от 15 форта, свързани с телени заграждения, и траншеи, разположени в полукръг около града - в радиус от центъра между 6 и 10 км. Тошев обхожда частите и ги окуражава с пламенни речи: „...изправен на автомобила, завършваше думите си: „Ще ги бийте! Ще ги смачкате! Ще вземете Тутракан!“ А ротите минавайки в чевръста крачка... запенено отговаряха: „Ще ги бием! Ще ги смачкаме! Ще вземем Тутракан!“... това беше истински порой от втурнали се напред хора...“ Ген. Тошев поверява бойните действия на опитния си подчинен ген. Панталей Киселов, командващ Четвърта Преславска дивизия. След кръвопоролитните атаки на 5 и 6 септември Тутраканският укрепен пункт вече е в български ръце. Грандиозната победа поразява Европа - никой дотогава не е подозирал, че крепост като Тутракан може да падне само за два дни!

Пълководческият талант на ген. Тошев обаче не се оценява от Макензен. В средата на септември фелдмаршалът еднолично и прибързано разпорежда атака на Кубадинската позиция. Кризата на фронта не закъснява. След неуспешните сражения на 18 и 19 септември 1916 г., без да чака височайши разпореждания ген. Тошев заповядва спиране на бойните действия, изтегляне на частите от зоната на противниковия обстрел и връщането им на изходни позиции, където имат по-голяма сигурност. Фелдмаршалът и българската Главна квартира са недоволни. Но Стефан Тошев с твърд тон заявява, че ако атаките продължат на толкова широк фронт, дори и да са успешни, има опасност тотално да разстроят бойния ред на армията. Генералът се опасява, че на карта ще бъде поставена съдбата на цяла Добруджа.

След няколко дни Макензен и престолонаследникът Борис пристигат в щаба на Трета армия, за да направят анкета върху ситуацията. Макензен настоява за нова контраатака след десет дни. Стефан Тошев отказва категорично, докато не получи подкрепления от германската артилерия. В спора се намесва Борис, който предлага в контраатаката на Кубадинската позиция да се включат гарнизоните от Силистра и Тутракан. Тошев отхвърля и неговия план, защото лишава от защита двете крепости при десант на противника. Опасенията на генерала се сбъдват скоро. Призори на 1 октомври румънската армия успешно преминава Дунав при Рахово (между Русе и Тутракан) и успява да установи плацдарм на българска територия. Възниква опасност от повторно завладяване на Тутракан и тежка атака в тила на десния български фланг. Отблъскването на десанта е в прерогативите на германското командване, което осигурява тила на армията, но ген. Ст. Тошев не остава безучастен. В критичната нощ на 1 срещу 2 октомври той ръководи от квартирата си в Добрич две операции - подготовката на контраатаката срещу Кубадин и спасяването на Тутракан. Без да носи пряка отговорност за отблъскване на румънците при Рахово, той нарежда част от дружините на Трета армия да усилят Тутраканската крепост и да я подготвят за отбрана. По-късно споделя своите мотиви: „Командващият Трета армия не носеше отговорност за отбиването на десанта, но предвидна лошото впечатление, което той щеше да окаже върху морала на армията и възможните лоши последствия за Добруджанската операция, направи своите бързи разпореждания.“ Престолонаследникът Борис е силно впечатлен от стратегическия усет на генерала. Благодарение на предвидливостта на Тошев българската армия не е изтощена, нещо повече - тя успява да овладее стратегическата Кубадинска позиция. Но Макензен започва еднолично да размества части от Трета армия и достойнството на ген. Тошев е силно накърнено. На 23 ноември 1916 г. той подава оставка с думите: „Ние не сме наемници!“

За командващ Трета армия е назначен по-сговорчивият ген. Стефан Нерезов, а опитният стратег ген. Стефан Тошев отива... в тила като губернатор на Македонската военна област.

Български висши командири инспектират дунавския бряг непосредствено след превземането на Тутракан.

Прозорлив, бърз, решителен

През Балканската война генерал-майор Стефан Тошев командва Първа Софийска дивизия в сраженията при Селиолу, Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата оглавява Пета отделна армия със задачата да прегради линията Крива паланка - София. Нареждат му да отстъпи от Кюстендил към Конявската планина, но той преценява, че това ще разстрои войската. Убеждава висшето командване да отмени заповедта и да нанесе удар на настъпващата по Струма гръцка армия - тактиката му има успех.

„Безспорно голям военачалник, генерал Тошев притежаваше способността да прецени обстановката... Прозорливост и бърза съобразителност лъхат от всички негови разпореждания“ - справедливо го възхваляват съвременниците му. През есента на 1913 г. на ген. Тошев е възложено повторното освобождаване на Западна Тракия. С две дивизии той методично и почти безкръвно навлиза в териториите, владени от протурската „Гюмюрджинска република“. Въпреки споразумението за мирното връщане на района към България нашите части срещат известна съпротива и Тошев не се колебае да използва сила - с артилерийски огън е сломена съпротивата на турските автономисти при старата българска граница край селата Еникьой и Елмалък.

Патриот до последен дъх

След Първата световна война генералът отива в запаса и се посвещава на обществена дейност. Влиза в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 г. оглавява комитета „Народна признателност“, който подпомага жертвите от метежа на т.нар. Септемврийско въстание. Умира внезапно в Пловдив на 26 октомври 1924 г., където е поканен да изнесе патриотична лекция. Погребението му в София е почетено лично от цар Борис III. Стефан Тошев оставя няколко заглавия с военна тематика - сред тях и „Писма от войната - 1885 г.“, смятана за първата батална книга в нашата литература. В личния си живот имал славата на бохем и голям ценител на нежния пол. Нетипично за офицер с твърд характер, но обяснимо за личност, която проявява лиричен усет дори в батални текстове:

„Има часове, в които човек чувствува съществото си в пълно единение с природата... Това обикновено бива при първия пукот на зората, тая предвестница на животворното светило, обновителката на... човешките надежди.“

Клетва на български артилеристи преди решителните боеве за освобождаването на Южна Добруджа от румънска окупация.