Без собствен дом, но на сухо и топло ще прекарат зимата обитателите на фургонното селище, изградено край Варна за пострадалите от наводнението в Аспарухово на 19 юни. След кратки колебания 82-ма души от евакуираните при бедствието са се възползвали от възможността да заживеят на територията на старото военно поделение „Сокол“ по пътя за с. Звездица. Мястото за временно настаняване е извън града, но на две спирки от квартала, а автобуси минават през час.
Общината им е изградила водопровод, канализация, прекарано е електрозахранване, около бетонните площадки на трите реда фургони са опънати мрежи и мястото много напомня жилищен комплекс от затворен тип. Е, няма басейни и равно подстригани тревни площи, но нощем ги охраняват патрули на общинската полиция, а през деня винаги има служител на администрацията, от когото да потърсят съдействие за един или друг проблем.
Хората на „Сокол“ се топлят с конвекторни печки на ток, баните им са с бойлери, а в кухните може да се готви, но не плащат нито за електричество, нито за вода. Сметките поема общината, като се надява да й бъдат възстановени от фонда за бедствия и аварии, а бъдещите разходи за денонощна охрана вече се планират в бюджета за следващата година. В лагера има перално стопанство с 10 чисто нови перални, има и склад за малкото оцеляла покъщнина на временните му обитатели. Над фургоните се виждат антени за цифрова телевизия. Топлата храна за инвалидите и социално слабите се носи на място.
„Колко сме студували през зимата! Свивахме се в една стая да пестим. Сега не можем да се оплачем - топло е, чисто е, има и ред. Само ако може едно русенско легло да се намери, че и три дюшека да сложа върху походното, все ми е неудобно“, моли жена с руски акцент управителя на фургонното селище Никола Колев. Началникът на отдел „Отбранително-мобилизационна подготовка“ в община Варна съвместява тази длъжност още от изграждането на лагера с 30-те фургона, предоставени след наводнението от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Друг служител на отдела пък изпълнява функциите на домакин.
„Седем-осем години теглих без ток в Аспарухово. Живеех на „Рожен“ 4 в стара 60-годишна къща, която падна. Не беше незаконна, имах си нотариален акт и за нея, и за 500 квадрата двор. Всичко замина! И братовчед ми, който лежеше болен, замина заедно с леглото“, разказва Румен Младенов. Бившият боксьор е възпитаник на шампиона Ивайло Маринов, но е военноинвалид. Живее в един от фургоните с брат си, а други роднини са настанени в съседство.
Някои от семействата са пренесли от разрушените си домове кучета, котки, има даже японска кокошчица и петле, което неуморно кукурига между фургоните. То е на Денка Алекова, която е евакуирана от ул. „Розова долина“ 52 А. Синът й завършил местното начално училище и трябва да е петокласник. Въпреки сполетелите ги беди и смяната на няколко адреса, докато се настанят в „Сокол“, жената успяла да му подаде документите в кварталното училище „Любен Каравелов“, но на 15 септември оттам го върнали - нямало места.
„Бяхме уредили училищният автобус от с. Звездица, който минава оттук, да вози до Аспарухово и нашите деца. Оказа се, че повечето пътуват с редовния транспорт или родителите им ги водят. Липсва магазин, но засега не се е намерил търговец, който да е съгласен да обслужва толкова малко клиенти“, разказва управителят Никола Колев.
Семействата в селището са настанени след подбор от комисия на администрацията в район „Аспарухово“ и са длъжни да поддържат добросъседски отношения, ред и чистота и да пазят временните им къщи от увреждане. Засега заповедите им са до 1 август 2015 г. След това фургоните би трябвало да се върнат на дирекцията по пожарна безопасност. Общинарите обаче са в преговори за удължаване на съществуването на временния лагер. Тъй като единственият вариант за подслоняване на пострадалите засега е общински блок, чието строителство все още не е започнало.
Пострадали от наводнението още нямат ток и вода
В полусрутени къщи, без ток и вода посрещат зимата живеещите на улиците „Горна Студена“ и „Гривица“ в Аспарухово. Пети месец след бедствието боклуците по пътя на пороя още не са разчистени, кварталният трансформатор си стои изтърбушен, а водата от разрушената канализация избива на локви.
„Чета, че асфалтирали улици, че възстановявали квартала. Не и при нас. Хвърлиха малко чакъл, мина някой-друг валяк и го оставиха. Всичко си е същото“, показва собственик на двуетажна къща срещу площадчето, където бяха открити най-много от 13-те жертви на бедствието. Стичащата се от ската вода мие основите на 3-етажна кооперация на ул. „Горна Студена“ 48. Наоколо мирише на тиня и разложение, а хората се боят, че ще плъзнат зарази.
„Оня ден идваха, подготвяли улицата за асфалтиране. Показвам им, че край блока извира вода, ходих и при началника в кметството. Викат „Оправяйте се сами!“ Ние не сме ли хора на България?“, казва домоуправителят на кооперацията Асен Чакъров.
Оцелелите по чудо в пороя сами събрали кой колкото може да отдели и възстановили отнесената от водата квартална чешма на открито, където сега се
редуват да мият чинии и тенджери. Анка Каракашева, която в нощта на бедствието загубила и снаха, и свекърва, все още живее при съседи. Жената получила печка, но няма дори легло, а внуците, които вече сама трябва да отглежда, са петима.