24760 | 3 ноем. 2014 | 16:59
Честваме четвърт век от 10 ноември 1989 г. След като бяхме единствените от бившия социалистически блок, които проспахме 20-ата годишнина, сега наваксваме. Всичко трябва да ни напомня колко светла е датата на промяната. Най-вече слоганът (девизът) на честванията: „25 години свободна България!“ Имаше и Концерт на свободата. Вярно, на същото място през 1945 г. е имало Митинг на свободата. И лозунгите на деветосептемврийските чествания бяха същите. Няма разлика. Честваме освобождаването си от тоталитаризма с неговата реторика. Интересен подход. „Свобода“-та не слизаше от агиттаблата на социалистическата пропаганда, за да ни се втълпява колко сме свободни.
Пази боже, такава да е целта и на инициативния комитет под патронажа на президента, чиято интелектуална мощ пръкна слогана „25 години свободна България“! Не-е-е... Президентът Плевнелиев може да е бил комсомолски активист, но сега той зове като истински европейски държавник да се каже истината за историята отпреди 25 години: „Тогава бяхме еднакво бедни, предприемачеството липсваше, свободата я нямаше.“ А истината за след „тогава“?! Да не питаш за нея, също е проява на европейски държавник. Инак „Одата на радостта“ може да прозвучи във фалцет...
Защото след „тогава“ не сме еднакво бедни. Някои са унизително бедни. Те нямат пари дори за хляб и лекарства, камо ли за електричество. Но са свободни да пътуват в чужбина без паспорт. Защото след „тогава“ предприемачество липсва. Почтено предприемачество в истински пазарната икономика, а не дивашки капитализъм със свобода за корупцията и олигархията. Защото и след „тогава“ свободата я няма. За хората по селата, обирани и изнасилвани от мародери, пред които и държавата е безсилна. За лишените от поминък райони, където собственикът на що-годе функциониращо предприятие е всесилен като феодал. За медиите, доминирани от приятелски кръгове. За тежко болните, лишени от елементарна медицинска помощ. Инициаторите около президента нека бъдат свободни да артикулират и тази истина. Истината за след „тогава“. За да не оставаме с горчивото усещане, че „25 години свободна България“ е мероприя- тие на затворен, елитен клуб, дистанциран от мислите на простолюдието. Че различните идеологии всъщност спазват еднакви пропагандни правила. И че отново ни се предлага да честваме с фалшива ураджийска патетика нещо, което още нито сме разбрали, нито сме видели какво е. Като героите на Станислав Стратиев в „Сако от велур“ - раболепните подчинени седнали по повеля на шефа край банкетна маса с празни чинии, за да „изядат“ ентусиазирано овцата, която липсва. Досущ като 25-годишната ни свобода, която за част от българите е също толкова видимо отсъстваща.
Мобилна верси
RSS
