43793 | 14 ноем. 2014 | 15:18

Интервю на Теодора ЙОЛЧЕВА за климатичните изменения и прогнозата за времето

Ст.н.с. д-р Георги Корчев е роден в София през 1945 г. Завършил е физика и е специализирал физика на атмосферата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това завършва аспирантура в Ленинградския хидрометеорологичен институт. Работи в БАН от 1973 г., има стаж като служител в Световната метеорологична организация в Женева. Директор е на НИМХ от декември 2009 до 2014 г.

- Доц. Корчев, циганско лято, сняг - ноември ни предложи всичко. Какво още ни чака през този месец?

-Времето се развива абсолютно по прогноза. След това хубаво циганско лято, на което се радвахме, след мекото и слънчево време от последните дни есента ще напомни за себе си. Очаква ни валежен период. Не се притеснявайте, че ще се повтори сценарият от миналото лято!

Прогнозите ни в БАН са, че падналият дъжд ще е изцяло в нормата за сезона. След това чакаме затишие на валежите, нормални за сезона температури, а по-сериозно застудяване съвсем закономерно може да очакваме към края на месеца. В сутрешните часове ще бъде 4-5 градуса, в котловинните полета около нулата. Ноември е свързан с началото на мъглите в началото на деня, които обаче в обедните часове ще се разсейват. На места може да се стигне до дневна температура около 15 градуса, минимална - към 0 градуса.

- Очакваме ли отново да падне сняг?

- Прогнозата е, че още в края на месеца ще падне следващият сняг както по високите части, така и в равнините. Но не очаквам по ниските места да натрупа. Предишния път подценихме снега! Предвиждахме максимум 5 см покривка, но ето - и в двора на института бяха поне 10-12 см. Често обаче гражданите не разбират по какви стандарти ние, метеоролозите, мерим нивата на снега. Задължително се замерва на трева. Но тя започва да акумулира влагата, топла е. На нас обаче ни се обаждат и казват: „Пак не улучихте! На колата са 15-20 сантиметра!“ Да, но там имаме метална, студена повърхност, а не почва. За да сравняваме данните си с колеги от всички краища на света, приетият стандарт е измерването на снежната покривка да се случва на почва.

- След тази въртележка през настоящия месец за каква зима да се готвим?

- Трудно е да се правят прогнози за зимата отсега. Максималната продъжителност на коректно изготвените данни е един месец напред. Така наречените сезонни прогнози все още не се тиражират масово от Института по метеорология и хидрология на БАН, тъй като са на експериментален етап. Работим по това с течение на времето да можем да даваме по-дългосрочни предвиждания.

- За какъв най-дълъг период напред може да се каже какво ще е времето?

- Метеорологията все пак се занимава с прогнози и колкото по-кратък период разглеждаме, толкова по-голям е вариантът да сме точни. Предвиждания за зимата, разбира се, имаме. Очакваме, че няма да имаме значителни отклонения от нормата за температури и валежи, характерна за студения сезон. Няма да имаме зима с екстремни снеговалежи. Температурните амплитуди обаче може да се движат в много широки граници. Давам пример - и миналия декември имахме високи температури, но и три дни с много ниски стойности - до минус 15, минус 18.

Веднага давам пример как това може да се отрази пряко на хората. Като институт подаваме ежедневно информация за температурите през зимния сезон до „Топлофикация“. Въз основа на това те правят изчисления за мощността и съответно цената на своята услуга и ето - при няколко такива студени дни и сметката за парно расте въпреки мекия като цяло сезон.

- Имате ли вече данни за декември?

- Точната прогноза за декември ще е готова на 27 ноември, когато ще можем да предоставим на хората повече сведения за това какво ще е времето в многото почивни дни покрай празниците.

- Има ли връзка меката зима с лятото, което ни изненада с ниски температури и проливни дъждове? На какво се дължат тези аномалии?

- Това не са аномалии. Такива години е имало, има и ще продължава да има. Нашата метеорологична служба е една от най-старите в света - догодина честваме 155 години от времето, когато първите подобни наблюдения са извършени у нас за първи път.

Все по-честите екстремни явления над България се дължат на световната тенденция за промяна в климата. Глобалното затопляне е най-лесният и най-популярният отговор, който в момента се шири благодарение и на „специалисти“ по проблемите на климата, които се упражняват по темата. Но не е най-реалният.

- Какви в такъв случай са реалните причини, които задвижват този процес?

- Климатичните промени са факт. При подобни условия се увеличава честотата на т.нар. екстремни явления. Правят се изследвания за интензитета на т.нар. тропически циклони. Забелязва се тенденция към увеличаване на честотата им и на тяхната интензивност.

- Как влияе това на времето по нашите ширини?

- При нас действат т.нар. циклони на умерените ширини. Времето в България е свързано със средиземноморските циклони. Развитието на времето в студената част на годината - есента и зимата, се влияе именно от тях. С тези циклони са свързани интензивните валежи от дъжд в началото на есента и на сняг - в началото на зимата. От тях зависи и натрупването на снежна покривка в планините. Това е от съществено значение за икономиката на страната.

- Обяснете, моля ви.

- Снегът, превърнат във воден еквивалент, представлява по същество водните ресурси на страната. Хората, които вземат решения за разпределението им, трябва да имат добра информация, за да знаят как да разполагат с тези ресурси. Тази година наблюдавахме изключително интересно поведение на циклоните, което обяснява и явленията от последните месеци, които хората определиха като аномалии.

- Как дейността на циклоните обяснява всички необичайни климатични явления, на които станахме свидетели, доц. Корчев?

- През 2013 г. бяхме свидетели на една топла и безснежна зима. Защо? Циклоните ни заобикаляха от север и от юг, минаваха през територията на Турция и Гърция. Заради това там се наблюдаваха нетипични за тези наши южни съседки явления - ниски температури, валежи от сняг.

Ние оставахме в една своеобразна полуос, не наблюдавахме средиземноморски циклони над територията ни. Те дойдоха много късно, започнаха да формират времето над България през април и май. Всички интензив ни валежи в тези иначе топли месеци бяха свързани именно с дейността на средиземноморските течения, които промениха своята траектория.

- Страшната градушка над София и наводнението в Мизия обаче бяха през юли и август.

- Тези два месеца бяха свързани с т.нар. вътрешномасова облачност. Това са мощните купесто-дъждовни облаци, от които можем да наблюдаваме големи количества дъжд, силни градушки. Всички тези явления, за които говорите, бяха свързани именно с развитието на подобна облачност. Най-интересното е, че в началото на септември мина първият за тази година, много подранил, циклон. С него бяха свързани интензивните валежи, които наблюдавахме през месеца.

В БАН измерихме рекорди по количества на квадратен метър. Снегът, който падна преди няколко седмици, беше свързан с друг преминаващ циклон.

- Хората обаче се притесняват, и с основание, че времето е „лудо“, че се променя.

- Защо толкова се промени времето? Това е въпрос от голям интерес за учените.

Интересното е, че последните 15 години - до 2013-а, бяха най-горещите, откакто е започнало организираното следене на времето у нас. Бяха измерени рекордно високи през лятото и рекордно ниски през зимата температури. След тези сухи и горещи периоди, на които бяхме свидетели, изведнъж дойде тази година с много валежи. Това е свързано с промените на климата, но този феномен трябва да бъде допълнително изучаван.

Имахме 24-часови валежи, които на места се равняваха на 2,5 пъти месечната норма. Интензитетът на екстремните явления се увеличава и ще се увеличава. Изменят се трайно и характеристиките на траекторията на средиземноморските циклони, те не се движат вече по начина, по който ние сме свикнали, и това неминуемо ще доведе до още изменения във времето над България.

- Какви очаквате да са те?

- За да отговорим, трябва да натрупаме данни, статистика, за да направим по-сериозни изводи.

До 2050 година снежната покривка ще намалее, сочи изготвена в Института по метеорология и хидрология прогноза. Затова искаме да сме добре подготвени с прогнозите си, за да
може да сме наистина в помощ на институциите в държавата, които вземат решения.

Трябва внимателно да управляваме водните си ресурси, защото само падналият в язовирите дъжд няма как да е достатъчен, особено в случай че имаме сухи и горещи години. Ако човечеството продължава да замърсява атмосферата със същите темпове и не се предприемат мерки и на глобално, и на регионално ниво, нашите изследвания показват, че температурата до 2050 г. ще се повиши с 1,5-2 градуса. Това ще е особено интензивно в източните части на страната.

- Има ли категорични научни данни в тази насока?

- Работим с така наречените климатични норми. Те се вземат въз основа на условията, замерени на определено място в последните 30 години. Всичко, наблюдавано като екстремни високи или ниски температури, валежни количества, всичко се усреднява и се прави нов стандарт. Категорично смятаме, че децата и внуците ни ще живеят в по-топла България от тази през периода 1960-1991 г.

Не мога да пропусна и антропогенния, както го наричаме метеоролозите, човешкия фактор.

Имаме нужда от политики в областта на екологията и опазването на околната среда, иначе рискуваме много сериозни и трайни последствия.