29435 | 25 ноем. 2014 | 10:35

Собствениците на тракийски ценности недоумяват защо техните експонати не са включени в мащабната експозиция

Финото злато на Котела, намерено в Свещарската гробница, ще пътува за Лувъра.

Защо само държавни експонати ще пътуват за Лувъра идната пролет, а шедьоври от частни колекции са отрязани от мащабната изложба, посветена на траките, недоумяват родни колекционери. Защо лишаваме зрителите от артефакти без аналог в България, а и в Европа? Кое е по-добре за авторитета ни - да се ограничаваме с ценности от фондовете на държавни музеи или да представим тракийското изкуство и култура с най-високите им постижения?

„Да се поставят подобни ограничения, е дълбоко недемократично - казва Димитър Иванов, председател на фондация „Арете-Фол“. - Нашите колекции са лицензирани от Министерството на културата, всичките ни експонати имат паспорти. През последните години сме участвали в множество гостуващи изложби - в националните ни музеи и зад граница. През 2013-а заедно с фондация „Тракия“ на Васил Божков предоставихме наши притежания за изложбата „Легендите оживяват. Тракийското злато от България“ в Държавния исторически музей в московския Кремъл. А и да не забравяме, че Лувърът е създаден на базата на частни колекции и там продължават да гостуват такива... Мисля, че трябва да предизвикаме предоговаряне на сбирката, в която да участваме и ние.“

Сребърна амфора ритон от некропола Дуванли

Иванов се обърнал към министър Вежди Рашидов с въпроса защо частните колекционери не са допуснати до изложбата. Министърът отговорил, че такива били изискванията на французите. „Аз помолих да видя писмото от Лувъра, в което се поставя условие експонатите да бъдат само от държавни музеи - разказва колекционерът. - Беше ми обещана среща с министъра, но той замина за Брюксел. Тепърва ще умуваме какво да правим.“

Според собствениците на ценни предмети вината за отхвърлянето им е у кураторите на изложбата, които не били почитатели на частните български колекции. За мащабната изложба се заговори за първи път през февруари 2012-а, когато Вежди Рашидов и тогавашният директор на Лувъра Анри Лоарет подписаха споразумение за петгодишно сътрудничество.

Съдове от Панагюрското съкровище, едни от най-показваните по света родни ценности.

Договорът с определена държава е нещо изключително рядко за прочутия музей, изтъкнаха тогава френски коментатори.

Първоначалната селекция на предметите бе направена в началото на 2013 г., когато екип от Лувъра пристигна у нас, за да обиколи родните музеи. Всеки отделен експонат от тяхната подборка след това бе обсъждан с наши специалисти, тъй като при някои артефакти можело да възникнат проблеми при транспортирането. След месеци на преговори и отстъпки от двете страни стана ясно, че в сбирката ще влязат 325 български експоната (под един експонат понякога се разбира цял сервиз), представящи религията, бита и културата на древните племена по нашите земи. Към тях ще се присъединят и ценности, свързани с Тракия, които са притежание на Лувъра и други гиганти като лондонския Бритиш мюзиъм, мадридския „Прадо“ и Византийския музей в Атина. Общото количество музеи и библиотеки, които ще се включат в изложбата, е 28, а 15 от тях са родни институции - от представителния НИМ до музеи­те в Карнобат и Септември...

Основният акцент във витрините на Лувъра ще бъде бронзовата глава на одриския цар Севт III, намерена в могилата Голямата Косматка. Находката бе специално укрепена, за да издържи пътя до Франция. Около нея ще бъде подредено наскоро реставрираното му въоръжение. Мечът, шлемът и наколенниците на владетеля (330-300 г. пр.Хр.), които се съхраняват в Казанлък, за първи път ще излязат извън страната. Очаква се да бъде показан и златният венец, също намерен в могилата от екипа на покойния археолог Георги Китов.

Какви дарове са принасяли древните хора на своите управници, ще разкриват пред зрителите на най-посещавания музей в света големите ни тракийски съкровища като Панагюрското, Рогозенското, Боровското, Летнишкото. За Лувъра обаче няма да пътуват целите сервизи, а отделни съдове от тях.

Фина сребърна амфора ритон (V в. пр.Хр.) и дамски накити от некропола Дуванли, Пловдивско, както и златни украшения за млада дама, открити в Могиланската могила край Враца, ще дадат поглед върху погребалните традиции на траките. До тях ще бъдат показани ценните находки от разкопки край Златиница, Ямболско, и предмети от Свещарското съкровище - сензация на проф. Диана Гергова от ноември 2012 г.

Бронзовата глава на Севт III ще бъде показана с въоръжението му.

Една от атракциите в Париж ще бъде гроб на тракийски аристократ с целия му гробищен инвентар. Вниманието на специалистите от френския музей привлекли още монументален каменен релеф на богинята Кибела от VI в. пр.Хр., открит в Созопол, и бронзов шлем маска на тракийски воин, излязъл при разкопки в местността Чатлака.

До бляскавото ни злато ще бъдат подредени и не толкова атрактивни за широката публика, но с

голяма историческа стойност

керамични и метални предмети от бита на траките. В отделна секция ще бъдат експонирани и съдове с надписи на гръцки и латински от перио­да V-III в. пр.Хр., показващи, че по това време траките са търгували с чужди народи.

За да подчертаят отношенията на одриси и гети с останалия свят, както и влиянието им в културата, организаторите от Лувъра са подбрали експонати от цяла Европа. Освен древни артефакти в експозицията ще може да се видят и произведения от по-късни епохи, например платна на Рубенс, вдъхновени от антични сюжети. 

Сребърна глава на овен с позлата
(III-I в. пр.Хр.)

Какво няма да видят зрителите в парижкия музей

Ценни ритони с глави на митични същества, три златни венеца от тракийски могили, сребърна глава на овен от III-I век пр.Хр. са сред най-ценните експонати от колекцията на Васил Божков, които зрителите в Лувъра няма да видят. Сбирката се допълва от красиви апликации с митологични сюжети и герои, и златна маска от V в. пр. Хр. - всички те са били показани през 2013 г. в Москва.

Един от златните венци в колекцията на Васил Божков

Сребърна статуетка на Херакъл от II век - римско копие на гръцки майстор от Пергамската школа, е един от шедьоврите в колекцията на Димитър Иванов. От експонатите в нея, които досега не са имали проблем да пътуват в чужбина, е бронзов съд във формата на нар (III в.) и намерените в него изящни златни накити - два пръстена, обеци, медальон и игла за коса. От керамичните артефакти в сбирката на „Арете-Фол“ е и черен кратер с червени фигури (V в. пр.Хр.), изобразяващи шествията за празниците на Дионис.

Божидар Димитров, директор на НИМ:

Изложбата има различна концепция

„Изложбата в Лувъра е различна от досегашните, които сме правили в чужбина. Тя не представя самото тракийско изкуство, а взаимодействията на гети и одриси с Персия и с Гърция“, коментира проф. Божидар Димитров. Концепцията, която изготвил международен екип от трима френски специалисти и двама български - доц. Тотко Стоянов от Софийския университет и доц. Милена Тонкова от БАН, включвала само представянето на конкретни археологически комплекси, т.е. само находки, намерени при определени разкопки.

Директорът на НИМ лично пледирал пред организаторите да включат и съкровища от частните сбирки, но находките не попадали в изготвения план. „Колекционерите са изкупували предметите от антикварни къщи в Европа, затова те не са от археологически комплекси“, допълни той. Димитров изтъкна, че в голямата изложба в Москва, която подготвял неговият екип, участвали 117 антики на Божков. Колекционерът тогава за първи път представи и ритон от III-II в. пр.Хр.

За да се спази концепция­та, към Лувъра ще заминат находки, които се нуждаят от спешна реставрация. Такава е антична хидрия, открита от Бог­дан Филов през 1927 г., която досега не е обработвана.

Бележка: Двамата експерти, споменати в изказването на Божидар Димитров, не бяха намерени за коментар. Редакцията е отворена да публикува тяхното становище.

Министър Вежди Рашидов:

Ако зависеше от мен, бих занесъл и шедьоврите на Васил Божков

Френската страна постави изрично ограничение българската експозиция в Лувъра да е тематична и с експонати само от държавни музеи. Когато правихме такава изложба в Русия, подобни ограничения нямаше. Ако трябваше аз да решавам самостоятелно, бих включил всички шедьоври, които могат да представят България по най-блестящия начин. Винаги съм бил радетел частните колекции да бъдат съпартньори на държавните музеи. Бих занесъл с удоволствие в Париж не само златния венец от колекцията на Васил Божков, но и уникалната овнешка глава от времето на траките. Лично показах на французите каталога с шедьоврите на Божков, когато уговаряхме изложбата ни в Лувъра. И в колекцията на Димитър Иванов има уникати, които са гордост за страната ни. В случая обаче домакините определят правилата и ние сме зависими от тях. Поставих този въпрос на срещата ми с френския посланик преди няколко дни За съжаление отговорът му бе, че условията не може да се предоговарят. Не искам отново да се разгаря скандал на местна почва, който би нанесъл вреда на имиджа на България.