28105 | 18 юни 2012 | 17:41

Александър Екзарх се самопредлага за престола с прокламации и писма от Париж

Един българин без синя кръв във вените си се осмелява през 1879 г. да се самопредложи за княз на новоосвободена България и да се конкурира с кандидатите от стари монархически династии. Това е Александър Екзарх. Роденият в Стара Загора мъж не успява в порива си към престола, но дързостта му остава в историята - и за почуда, и за ирония.

Според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. за около девет месеца българската администрация трябва да организира и свика в Търново събрание на нотабилите (първенците), което да приеме Органичен устав, т.е. Конституция на Княжеството. На 16 април 1879 г. Конституцията на Княжество България е приета от Учредителното събрание. На следващия ден е открито Първото велико народно събрание. Неговата задача е да избере българския държавен глава, т.е. княз. Според чл. 3 на Берлинския договор държавният глава на Княжество България трябва да бъде одобрен от Великите сили и утвърден от Високата порта. Друго важно условие според Великите сили при избора на княз е той да не бъде член на управляваща фамилия от някоя от Великите сили.

Сред кандидатите за българския престол, представени и обсъждани от Учредителното събрание в Търново, е и кандидатурата на българина Александър Екзарх.

Александър Стоилович Бойоглу Екзарх е роден в Стара Загора. Според различните изследователи това е станало между 1808 и 1812 г. в едно от най-старите и заможни семейства на града. Учи в родния си град, след това в Цариград, Букурещ, Будапеща, Виена и Мюнхен. От 1836 г. следва медицина в Париж. По това време се среща с двама от най-видните френски политици - Тиер и Гизо, както и с френския крал Луи Филип.

През 1841 г. избухва въстание в Нишкия пашалък. Въпреки отчаяната съпротива на българите въстанието е смазано с изключителна жестокост от редовната турска войска и башибозушки банди. Издевателствата предизвикват широк отзвук в Европа. Александър Екзарх успял да убеди френското правителство да изпрати специален анкетьор в района на въстанието, който честно да информира световната общественост за турските зверства. Франция изпраща френския икономист академик Жером-Адолф Бланки. Той е придружаван от Александър Екзарх.

По-късно, през 1848 г., след обиколка из Европа Александър Екзарх се установява в Цариград, където е печатар и журналист. От 1850 до 1862 г. е редактор на „Цариградски вестник“ и сътрудничи на в. „Левант таймс“. Взема активно участие в черковно-националната борба, подпомага развитието на учебното дело и изпращането на български ученици да учат в чужбина. От 1866 до 1876 г. е аташе в турската легация в Париж. Въпреки че живее и работи в турската легация, Александър Екзарх не престава да се интересува от проблемите на българския народ и да подпомага своите сънародници.

След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. българската емиграция организира и осъществява една дипломатическа акция. Тя изпраща в Европа делегация¸ която да изложи пред Великите сили положението на българския народ и неговите искания за автономия. Делегатите Драган Цанков и Марко Балабанов посещават Виена, Рим, Берлин, Лондон, Париж и Петербург. Въпреки неудобството, което му създава службата аташе в турското посолство, Александър Екзарх се среща с делегацията при пребиваването й в Париж. По-късно Марко Балабанов ще отбележи в спомените си: „Той се отзова с най-искрено и най-горещо родолюбие.“

След Освобождението Александър Екзарх продължава да живее в Париж. Вероятно това е и причината да не бъде включен в състава на Учредителното народно събрание, заседавало в Търново, което изработва и приема българската конституция. Но и оттам той внимателно следи организирането на българската държава, което се осъществява по време на Временното руско управление. От Париж Александър Екзарх изпраща две прокламации към българския народ и народните избраници и се самопредлага да бъде избран за български княз. В своите спомени, публикувани в книгата „Строители на съвременна България“, Симеон Радев пише: „Кандидати за българския престол бяха се появили доста. Имаше кандидатури едва ли не хумористически, като оная на Александра Екзарха, местен аристократ, който даваше своите печатни програмни обещания, напомнующи риториката на атинските политици в комедиите на Аристофан.“

Писмо на Александър Екзарх до Високата порта

Освен с прокламации Александър Екзарх се обръща за подкрепа с директни писма до няколко депутати в Търново, които смята за свои приятели, и търси лоби. Сред тях са Марко Балабанов и Петко Рачов Славейков.

На 13 февруари 1879 г. Александър Екзарх пише от Париж до Марко Балабанов. Позовавайки се на старото им приятелство, той споделя, че е необходимо за княз да бъде избран българин. В писмото се съдържат и мотивите, поради които Александър Екзарх поставя кандидатурата си за български княз: „Мене ми е много скръбно - пише той, - да се определи един чужденец, които и да е, който ще намери причини да ни хока, който ще е чужденец между нас, който не ще да знай езикът, нито истинните ни нужди, който между друго ще е разкошен, ще обича пищността, ще иждивява (харчи) народните пари без ограничение. Ако и да бях тамо аз, до небес щях да викам: наш да си е, наш българин да е.“ И по-нататък в писмото изтъква още доводи за избирането на българин за княз: „Колко по-големи качества ще има един чужденец от един българин? Че нямаше ли человеци, които пристойно можат изпълни тая длъжност; защо да не обърнем очите си към себе си? Това ще ни стори чест пред всичките народи.“

Интересното в случая е, че Александър Екзарх едва ли е знаел, че Марко Балабанов е един от най-убедените противници на идеята за избиране на сънародник за български княз. Ако е знаел, едва ли би му написал това писмо.

Александър Екзарх се обръща с писмо-молба по същия повод до известния български публицист, поет и общественик Петко Рачов Славейков, с когото преди години са работили заедно. В него той моли Славейков да подкрепи кандидатурата му за български княз. Мнението си за кандидатурата на българин за княжеския престол Славейков споделя в своя вестник „Остен“.

В бр. 1 от 5 март 1879 г. той публикува  отворено писмо до Александър Екзарх. В него Славейков не споделя неговото желание и откровено, тактично отбелязва: „Ако би поискали някой да сторят този глупост да Ви изберат (княз), аз няма николко да се противя, черно зърно против Вас няма да пусна и като навикнал отдавна да претърпявам много глупости на сънародниците си, ще претърпя стоически и тази глупост, но да сторя аз сам тази глупост, да ида да Ви препоръчам и да ги посъветвам Вас да изберат, не мога да направи. Защо? За много и твърде много причини, но главното, защото и като человек, а още и като депутат сега искам по начала да се водя. А най-първо у мене начало, основано на народния ни характер, е или всинца да бъдем князове и владеющи, или всинца роби и владееми. Да изберем княз от нас си, а не чужденец, това ще да е съвсем противно на нашия славено-български характер и на историята, която ни разправя какво сме правили друг път в таквизи случаи и ний и някой наши сънародници. Върнете се в Отечеството - препоръчва му Славейков, - дето при скудността от хора, в която се намираме, ще намерите пристойното си място и служба.“

Но тъй като Александър Екзарх продължава да настоява за подкрепа, Петко Славейков, след като изчерпва всички разумни аргументи, го съветва приятелски: „Най-доброто, което тогаз можете да направите за „смирената“, както сам казвате „Ваша особа“, е да си направите една топла зимна соба и да се приберете в нея, да си гледате старините.“

На 17 април 1879 г. Първото велико народно събрание, сред чиито депутати са Марко Балабанов и Петко Славейков, избира единодушно руския кандидат Александър Батенберг за княз на България и попарва надеждите на Александър Екзарх. След неговата абдикация през 1886 г. Александър Екзарх за втори път дръзва да се кандидатира за български княз. Починал е на 27 септември 1891 г.