31397 | 27 юни 2012 | 16:17

"Предмет подобен на Гражданска отбрана трябва да има в училищата"

Главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в интервю за горските пожари, земетресенията и доброволците...

- Главен комисар Николов, започва сезонът на горските пожари. Какви превентивни мерки взимате?
Вече е сформиран щаб, който както и миналата година се грижи за организацията и превантивните мерки. А те са: на първо време - жътвената кампания: да се уточни кога, къде и какви са площите, които заема тя. Дали областната управа е създала необходимата организация и подготвени ли са гасачески групи. Заедно с контролно-техническата инспекция на Министерството на земеделието и горите да проверим цялата техника. Забелязали сте, че около големите житни масиви по пътищата се заорава. Това се прави с цел, ако има пожар, той да не се прехвърли на пътя. Специално за горите периодът на пожари е малко след жътвата. Когато ние по стар обичай започваме да палим, защото е по-лесно и после викаме: „Олеле. Много тежко стана!“
- Ще има ли в скоро време сформирани доброволчески отряди, които да помагат при големи горски пожари?
Това е много стара наша болка. Докъм 40-те години на миналия век е имало сравнително добро доброволно движение, като организацията на тези служби е била на такова ниво, че е посочена в Европа за пример. След това става много голяма трансформация по съветския модел и се възлага като отговорност единствено и само на държавата. Това обаче тотално не работи по две причини - първата е, че колкото и богата да е една държава, а ние определено не сме от много богатите, не може да си позволи армия от професионалисти, и то толкова на брой, колкото ще са необходими при едно бедствие. Затова другите държави отдавна са решили, че около едно ядро професионалисти се изгражда армия от доброволци. Големият проблем при нас са две неща - комплектоването на тези доброволци. Там имаме две стъпки - личните предпазни средства и спасителните машини. Но най-големият проблем е смисълът на доброволчеството като такова. И тук ще ни трябва доста време и заради това правителството ни е поставило като главна задача заедно с общините и неправителствените организации да изработим стратегия, която след широко обсъждане да бъде предложена на Министерския съвет за приемане. Това е стратегия за доброволчеството. Първа крачка - наредба за доброволните противопожарни отряди и спасители при бедствия, аварии, кризи и т.н. Това ще позволи хората да бъдат първо застраховани, да преминат първоначални курсове на обучения и да получат минимални лични предпазни средства. Ясно ми е, че за една година няма да успеем да направим всичко това, но все пак трябва да направим малката крачка, да тръгнем отнякъде.
- Какво стана с конкурсите за закупуване на нови пожарни?
Мога да кажа, че около 30 млн. лв. сме спечелили като проекти по европейски програми за закупуване на пожарни и аварийно-спасителни автомобили.  Очакваме в края на август да получим 42 нови автомобила, които ще бъдат предназначени за 7 големи областни града. До края на годината е много вероятно да дойдат още поне 10 автомобила. Много добре работим и по т. нар. Дунавска стратегия за закупуване на техника. Скоро дори ще вземем корабче за Дунав, с което да реагираме бързо на сигнали и у нас, и в Румъния.
- Ще останат ли най-после пари за закупуване на самолет за гасенето на горски пожари?
Не, поддържането на авиационна техника е нещо изключително скъпо. То не е само да купиш въпросното самолетче, трябва да имаш поне три екипажа, които обаче да са обучени там, където е произведено самолетчето. С други думи, ако един самолет струва десет милиона, на края на третата година само поддръжката му излиза 30 млн. лв.
Очакваме закона за публично-частното партньорство - той може би ще разреши точно тези проблеми. Така че с настъпването на пожароопасния сезон да можем да сключим договор между държавата и някоя фирма, която разполага с такива летателни средства и да можем да ги използваме. На този етап има едно споразумение между пожарната, Българската армия и Авиоотряд 28 за поддържане на 30-минутна реакция за готовност при горски пожари. Това са два хеликоптера, оборудвани специално с кошове с вода, пилотите от Българската армия и от Авиоотряд 28. Те са обучени, знаят за какво става дума. Оказва се, че гасенето с летателни средства е нещо изключително тежко, което го могат много малко хора, защото е опасно.
- Наскоро преживяхме силно земетресение, което доста стресна хората. Каква е ситуацията в страната в момента?
Като цяло обстановката в страната е спокойна, за радост това важи вече и за Перник - масовата психоза в началото, особено с информацията за предстоящо скъсване на язовирна стена на „Студена“. Все още много активно работят в момента и психолозите от Института по психология на МВР и БЧК с гражданите на Перник, като приоритет са децата. По отношение на язовирите те са няколко в страната, които по разпореждане на Министерството на околната среда контролирано се изпускат. По цялото поречие на реките, които поемат техния водосбор, е създадена организация и при случай, че нивото се повиши застрашаващо, хората предварително са предупредени, ако - не дай си Боже - трябва да се евакуират, да го направят. Още повече ще се търси активно съдействие на Европейската комисия за предприемане на превантивни мерки, касаещи преди всички ранното предупреждение и създаване на благоприятни условия за оттичане на водите.
- Как точно действа системата за ранно предупреждение? Преди  време вътрешният министър обясни, че ако по време на земетресението тази система бе пусната, щеше да стресне населението много повече.
Това бе и причината на 2 юни сирените да не бъдат пуснати, за да не се създаде допълнително напрежение. Системата за ранно предупреждение при бедствия и земетресения няма как да сработи. Би звучала по следния начин - пускаме едни силни сирени, цялата суматоха вече е станала, хората са притеснени и ние им казваме: „Уважаеми граждани, току-що ви удари земетресение!“ И паниката става голяма. Системата е предназначена за наводнения, обгазявания, включително и въздушна опасност – неща, които могат да се прогнозират навреме и всяка минута е изключително полезна.
- След земетресението в Перник имаше доста щети. Има ли все още някаква опасност за хората?
За радост големите щети в Перник бяха нанесени с първия трус. Вторичните не разрушиха повече, имаше няколко сгради, които допълнително бяха компрометирани, но не чак да паднат. Въпреки това комисиите, които вървят и правят оглед на всички сгради - и частни, и обществени, излязоха със становище, което все пак трябва да се потвърди и от експерти, че повече от 50 сгради ще бъдат премахнати или генерално реконструирани. В този смисъл се говори, че щетите са значителни. По първоначална информация заявените от Столична, Пернишка и Радомирска община искания са малко над 11 млн. лв. Имаме обаче един тримесечен срок, в който комисията ще си свърши работа, експертите да проверят правилно ли са оценили ремонтите и едва след това ще можем да кажем какви са точно щетите.
- При евентуален нов трус каква е готовността на дирекцията?
Дали трусът ще бъде същият, по-силен или по-слаб, готовността ни на практика е една и съща. Няма държава, която да може да твърди на сто процента, че е готова за тежки трусове. Страната, която бе пример за цял свят - Япония, сама понесе може би най-тежкото бедствие. Оказа се, че земетресението при тях бе сравнително лекото бедствие, но то предизвика цунами, което пък доведе до радиационна авария с непредвидими очаквания. Така че ние като организация имаме необходимата координация и връзка с БАН. На първата минута, когато се усети земетресението, имаме директен телефон, като идеята е до 5-ата минута да знаем къде е епицентърът, максимум до 15 минути - силата на труса и евентуални щети. Целта е много бързо да се пусне информация по всички от нас по всички медии. Малко е трудно да кажем за разрушенията на 18-ата минута. Но всички екипи бяха навън и на пръв поглед се виждаше, че няма пострадали сгради.
- Преди години в училищата имаше предмет „Гражданска отбрана“. Трябва ли да се върне отново?
Категорично да. Без значение дали е Гражданска отбрана, Гражданска защита, оцеляване при бедствия, аварии, катастрофи, война. Това е много обширна тема, по която работим с Министерството на отбраната. Трябва да помислим как да се направи това нещо, при това възможно най-бързо и качествено.
- Лидерът на БСП Сергей Станишев изрази мнение, че сливането на пожарната и Гражданска защита е било голяма грешка, особено в ситуацията със земетресенията. Вие какво мислите?
Това не е авангарден опит на България. Всички бивши соцстрани направиха точно така. Това е голямо политическо решение и като такова аз не го коментирам. Но смятам, че сливането е нещо много правилно, тъй като пести ресурс. Няма държава толкова богата, която да позволи във всеки един момент да поддържа професионални пожарникари, професионални спасители и администрация на двете служби. И в такава ситуация нещата стават много сложни и за едните, и за другите. Накрая кой е по-по-най и резултатът става плачевен.
- Няма как да не ви попитам за взривовете в Сливен. Как биха могли да бъдат предотвратени подобни трагедии?
По два начина, но най-общо казано - стриктен контрол при приемането на обекта в експлоатация. Държавната приемателна комисия сформира  експертна група от всички ведомства, имащи отношения към безопасността, включително и нашата дирекция. Екипите ни все още са там. В момента се подготвя прибирането на реколтата, и както навсякъде, така и там вземаме мерки за недопускане на пожари. Още повече че част от сигурността по пълното унищожаване на взривните материали ще бъде и подпалване на територия, за да са напълно унищожени. Разбира се, и защитата на гората в 3-километровия участък, който бе затворен, е един от приоритетите ни.