25827 | 15 апр. 2015 | 13:09

Политически удари против родната реч

Един загадъчен нов смисъл на думата „интегритет“ надникна в българския език около 2005 г. с помощта на политици от НДСВ. Дори се опита да сложи крак на вратата, но май не успя.

Уви, през 2015 г. „интегритетът“, далеч по-агресивен, влиза в родната реч с взлом. Този път го пробутват политици от Реформаторския блок и ГЕРБ. Думата, която малцина разбират, е вмъкната с важна роля в правителствена стратегия.

Въпрос на малко време

е тя да прескочи и в проект за български закон, който - уверяват ни - също ще бъде много важен.

Очаква се наесен да влезе в действие нова служба за борба с едрата корупция. Тя ще издирва случаи на съмнително забогатяване или конфликт на интереси сред около 6 хиляди души на висши държавни и общински постове. (Подробен анализ на тази идея „Преса“ публикува на 4 април т.г. - Любослава Русева, „Българска работа по румънски модел“.) А ще се нарича въпросната служба Комисия по ИНТЕГРИТЕТА. Значи съкращението ще бъде КИ, което изглежда лековато, то няма нито тържествената звънливост на ДАНС, нито излъчва ръмжащо-застрашителната решителност на БОРКОР. Може би Коминтегр е по-добре...

Проблемът обаче не е в звучността, а в съдържанието. Засега изразът „Комисия по интегритета“ не е особено смислен, тъй като означава... Комисия по целокупността. (Дали пък пръст няма и Патриотичният фронт - с надежда новата служба да работи за лелеяната Целокупна България: връщане на Западните покрайнини, три морета и още това-онова.)

Да. На български език думата „интегритет“ означава

единствено „цялост, целокупност“

Така е и на НОВ, най-съвременен български език, както се вижда в „Речник на чуждите думи“ от 2007-а. Промени не са настъпили и в последните години, личи в „Речник на новите думи в българския език - от края на XX и първото десетилетие на XXI век“, издаден от „Наука и изкуство“ през 2010 г. А това е един либерален към новостите речник, дори един извънредно смел речник, той съдържа например думата „шопохолик“ (човек пристрастен към пазаруване, не към шопи).

За да се досети що е КИ, човек трябва да поназнайва чужди езици.

На английски - и то като ВТОРО значение (след „цялост“), integrity е „почтеност, честност“. (Подобно е на френски, испански и на други езици.) Българският превод е именно „почтеност, честност“ и този превод е достатъчно точен и пълен - няма никаква нужда от побългаряване на integrity, integritè, integridad и т.н.

Замърсяването на езика ни чрез „полупревод“ е твърде редовно, а психологическите му корени са пределно ясни: 1. парвенющина („Гледайте какви важни думи мога да казвам!“); 2. невежество, а по-често полуграмотност. Без да пропускаме мързела, например: „Кой ще ти отваря речник, след като тази руска дума я има и на български!“ И се е родило знаменитото някога „Летяха бабички“ (на руски „бабочка“ означава пеперуда).

Неграмотният си знае, че е неграмотен, той трудно ще ощети културата ни.

Истински вредната напаст

- по всички ширини и във всички времена - са полуграмотните, а у нас те са предостатъчно по етажите на обществото, включително в „елита“. Самата техника на образуване на нови думи е проста - вместо да разсъждаваш по смисъла на дума или израз, вместо да ги превеждаш, направо ги побългаряваш. Толкова по-зле за онзи, комуто те нищо не говорят.

И ето - някой полуграмотен в някоя администрация получава откъм служба на Евросъюза изискването там и там да се представя application form. Дали от леност, или от свещен трепет пред Словото Брюкселско, този Някой не посяга към речника, от който би разбрал, че става дума за формуляр или заявление за кандидатстване. Не, нашият Някой натиква в българския език неразбираемото и съвършено ненужно „апликационна форма“. Но работата не спира дотук. Намесва се Някой №2, който иска да покаже колко е на „ти“ с Брюксел. Той фамилиарно преустройва новия израз: „внесохме апликацията“. Честито! Само че на български „апликацията“ не е от областта на документите и интеграцията, тя е от семейството на ръкоделието и бродерията.

Езикът ни обаче се замърсява от много посоки - чрез интернет*, и в преводите на книги и филми, и в рекламата, ресторантските менюта, медиите... Защо да обръщаме толкова внимание на една-единствена дума? Защо да се взираме толкова в разбирания по нов начин „интегритет“.

Ами защото тази нелепост пристига не от небрежност и не по инерция, не от невежество и далеч не само от парвенюшко „западняшко“ пъчене. Налагат я с управленско решение, иначе казано, с някаква политическа идея.

Разбира се, името на КИ едва ли е заченато в нарочно и задълбочено планиране, но не е и невинно. Затова тези редове не са традиционен вопъл за чист български език. Става дума за политика и за начини, по които политиката се промъква в общественото съзнание.

Политико-езиковата операция „Интегритет“

сякаш е копирана под индиго

от един удар на правителството (и парламентарното мнозинство) на НДСВ-ДПС от 2002-ра. Тогава излезе Законът за защита на класифицираната информация, отново чрез полупревод от английски и/или френски, в които едно от многото значения на „класифициран“ е „засекретен“.

До онзи момент на български „класифициране“ означаваше единствено подреждане според определени критерии. Тъй че всеки речник е класифицирана информация, телефонният указател и програмата на телевизията – също... Менюто в ресторанта е класифицирана информация - знае се кое е супа, а кое салата...

Сега „класифицирана информация“ (вместо „поверителна“) е утвърдена в езика, има я и в смелия „Речник на новите думи...“. Но това не променя факта, че новият (и ненужен) смисъл на думата беше наложен политически. През 2002 г., някой го беше обяснил с предстоящото членство в НАТО, зер там информацията не е секретна, а classified. Това очевидно е идиотски аргумент.

Истината е, че 10-12 години след началото на прехода в „елита“ инстинктивно, ако не и умишлено, са си давали сметка доколко българското общество не обича потайното, не понася секретни служби, поверителни данни, държавна тайна... Друго си е думичката „класифицирана“, а и нейната авторитетно съскаща звучност гали ухото на бюрократа...

Някой ден, когато основат училище за „елит“, поне 5 учебни часа ще бъдат посветени на темата „Общувай мъгляво и изкривено, не допускай хората да се замислят какво искаш и какво представляваш“. Но и без специално училище примерите в този дух са многобройни и всекидневни.

В „Преса“ (8 ноември 2014 г.) Веселина Седларска разви наблюдението си за новите думи, предназначени не да разкриват нещо, а напротив - да скриват. Сред примерите е една

прохождаща братовчедка

на „интегритета“. Това е думата „експертиза“, която винаги е означавала конкретно изследване от специалисти (като „графологическа експертиза“). Сега я поанглийчват с още едно значение - „професионален опит“, ако говорим български. Защо?

„... „експертиза“ се употребява там, където за съответния човек не може да се каже нищо конкретно... - пише Седларска. - Тя е предназначена единствено да предотврати въпроси": като завършил ли е наистина човекът бакалавърска и магистърска програма в западен университет... Чуя ли „експертиза“, очаквам да кацне калинка.“

С „интегритета“ е по-сложно. Да допуснем, че е налице необходимост и политическа воля държавен орган да бди за честността на висшите служители. Да допуснем, че това е сериозно намерение, а не имитация, размазана зад поредната вносна дума. Какво пречи този орган да се назовава Комисия по честността или почтеността?

Вярно е, че думата „почтеност“ рядко гостува в лексиката на българския политик. Там тя стои някак неловко и екзотично. Така стана с декларираното неотдавна желание на БСП да издига за кандидат-кметове „почтени хора“.

И все пак кого притесняват думите „честност“ и „почтеност“? Или „елитът“ (основателно) усеща в тях дразнител за обществото, нещо, което би станало пореден повод за присмех и пренебрежение към политиката и политиците?

* Тук не става дума за технологично неизбежните англицизми като «компютър» и «интернет», нито за хилядите във Фейсбук, които всекидневно „лайкват“ и „шерват“ (вместо просто да харесват и споделят). Те практикуват някакъв съсловен жаргон, не поемат греха да обезобразяват българския език. За разлика от „елита“.