5687 | 8 окт. 2026 | 12:54

Най-малко 3 години ще отнемат последващите анализи на тленните останки на Самуил и костите от останалите погребения, които пристигнаха от Солун миналата събота

Най-малко три години ще отнемат последващите анализи на тленните останки на Самуил и костите от останалите погребения, които пристигнаха от Солун миналата събота. Това обяви екипът от български учени, които участват в изследванията.

Те представиха пред журналисти резултати от последните си изследвания на костите, които са продължили седмица преди пристигането им у нас. Големият анализ ще бъде направен от международен екип в чужбина, а не само от българските учени в наши лаборатории.

Предварителните антропологични изследвания на костните останки, свързвани с цар Самуил, показват, че той е починал на възраст между 60 и 70 години, бил е висок около 173 см и е страдал от множество заболявания, затруднявали движенията му в последните години от живота му. По скелета са установени и следи от травма на предмишницата, довела до сериозно увреждане на лявата ръка, съобщиха учените.

По думите на доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, връщането на костните останки в София е резултат от продължителни усилия на специалисти и научни институции.

Проф. Людмил Вагалински е ангажиран с проучванията повече от 15 години, а преди 12 години той, доц. Виктория Русева и покойният член-кореспондент Йордан Йорданов са работили с останките в Солун.

Данни за цар Самуил и други погребани в базиликата
Изследването е проведено в Музея на византийската култура в Солун, където са били съхранявани костните останки, преди да бъдат пренесени в България. В продължение на една седмица специалистите са проучили скелетните материали от четири гробни съоръжения в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.

Антропологичните наблюдения върху останките от саркофаг „Гама“, които се свързват с цар Самуил, показват възраст на починалия между 60 и 70 години и ръст около 173 см. По костите са установени дегенеративни изменения, включително спондилоза на гръбначния стълб и артрозни изменения на крайниците, както и възпалителни процеси около ставите. Според доц. Русева тези състояния вероятно са причинявали значителни болки и са затруднявали придвижването на владетеля, въпреки че историческите извори го представят като човек, който е участвал във военните походи заедно със своята войска.

По скелета е установена и травма на предмишницата, довела до образуването на т.нар. лъжлива става и причинила сериозно увреждане на лявата ръка.

При изследването на останките от другите гробни съоръжения учените са установили наличието на индивиди на различна възраст. В саркофаг „Алфа“ е открит костен фрагмент от дете на приблизително 7–14 години. В саркофаг „Бета“ са установени непълни скелетни останки от четирима души – трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на възраст около 50–60 години, а третият – по-млад, приблизително на 18–25 години.

Особен интерес представляват останките от саркофаг „Делта“, сред които са идентифицирани скелетни материали, свързвани с Гаврил Радомир. Става дума за мъж на възраст около 45–50 години, вероятно до 60 години, с реконструиран ръст около 170 см и относително силно развита мускулатура.

По костите му са установени следи от загуба на зъби приживе, изменения на долната челюст и гръбначния стълб, както и травматични увреждания на подбедрицата и черепа. Травмата на главата не е била животозастрашаваща и е засегнала предимно меките тъкани и в ограничена степен външната костна пластинка. Наблюденията върху зарасналите травми показват, че вероятно са били оказвани медицински грижи.

В същия саркофаг докторантката Доника Йорданова е установила останки от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години. Костите са фрагментарни и смесени, поради което специалистите са определили минималния брой индивиди чрез сравняване на анатомичната принадлежност, размерите и степента на развитие на костите.

Предстоят ДНК анализи в чужбина
След пренасянето на останките в България предстои разработването на цялостна научноизследователска програма с участието на български и чуждестранни специалисти. Предвиждат се радиовъглеродно датиране, изследвания на древна ДНК, анализ на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил.

Чрез генетичните изследвания учените ще търсят данни за пола на децата, погребани в саркофазите, както и за възможните роднински връзки между индивидите. Една от задачите е да се установи дали най-малко осемте деца от саркофаг „Делта“ са от една майка или от различни майки. Ще бъдат проучвани и възможни генетични връзки с древни популации от териториите на Армения и Централна Европа.

Анализите на стабилните изотопи могат да дадат информация за хранителния режим на погребаните и за евентуалното им придвижване приживе, включително дали са родени и прекарали ранните си години в различна природна среда от тази, в която са открити останките им.

Според доц. Русева изследването на древна ДНК е сложно, тъй като генетичният материал в старите костни останки е силно увреден. Поради това не е сигурно, че от всички скелети ще могат да бъдат получени пълни генетични профили. За по-подробно генетично профилиране ще бъдат подбрани поне четири индивида.

Учените уточниха, че костите, свързвани с цар Самуил, са били подложени на консервационни обработки в миналото, което затруднява съвременните генетични изследвания. Проби от малки костни фрагменти вече са изпратени в лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон, и се очаква да бъдат върнати за последваща работа. Специалистите ще преценят какви допълнителни изследвания са възможни, след като получат резултатите. Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на костите.

Прекомерни очаквания от ДНК анализа
Проф. Вагалински и доц. Попов подчертаха, че ДНК анализът не трябва да се възприема като единствено средство за идентификация. Според тях идентифицирането на останките като принадлежащи на цар Самуил се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни.

„Ние самите никога не сме се съмнявали, че това е цар Самуил“, каза доц. Попов. Той отбеляза, че резултатите от бъдещите анализи трябва да бъдат разглеждани в контекста на останалите научни доказателства, без да се правят предварителни заключения.

Проф. Вагалински посочи, че очакванията към ДНК изследванията често са прекомерни. По думите му дори при подходящи проби не винаги може да бъде получен достатъчно надежден резултат, а изследванията понякога трябва да бъдат повторени с допълнителен материал. Радиовъглеродното датиране също има ограничения и трябва да се съпоставя с останалите налични данни.

За предстоящите анализи ще бъде необходимо международно сътрудничество, тъй като част от изследванията изискват специализирани лаборатории и допълнително финансиране. При оптимистичен сценарий публикуването на резултатите може да отнеме две до три години, посочиха учените, като допълниха, че ще се стремят да ускорят процеса.

Доц. Попов отбеляза, че научната работа трябва да се извършва последователно и въз основа на достатъчно надеждни серии от проби, а не на единични резултати. Според него целта е да се извлече максимално количество информация както за цар Самуил, така и за останалите погребани в базиликата, без да се правят прибързани заключения.