През 1985 г. трактористът Иван Савов започва да копае канал за водопровод до зеленчуковата си градина край врачанското село Рогозен. Съпругата му Надка му помага, когато двамата чуват метален звук и откриват съдове, потъмнели от вековете. Те изваждат общо 63 предмета, без да знаят истинската стойност на находката.

Савови пренасят съдовете с кофи до дома си и ги измиват в коритото на чешмата. Макар да разбират, че са попаднали на нещо ценно, в продължение на месеци не казват на никого. Надка дори засажда есенни цветя в няколко от каните и ги поставя на перваза, а по-малките съдове подрежда върху карирана покривка.

За находката става известно след спор между кмета на Рогозен Борислав Драмкин и местни иманяри. Иван Савов разказва на кмета за старинните съдове и го кани у дома. Драмкин веднага разбира, че те са ценни, и се свързва с археолога Богдан Николов от Врачанския музей.

На 6 януари 1986 г., в люта зима, Николов, Спас Машов и младият стажант Пламен Иванов разкопават цялата градина. Само на около три метра от първата яма откриват втора, в която намират още 102 предмета. Така общият брой на съкровището достига 165.

Колекцията тежи близо 20 килограма и съдържа сребърни, частично позлатени фиали, кани, чаши котиле, скифос и гобеле. Според специалистите това е пълен комплект, принадлежал на семейство на знатен тракийски владетел. Историците предполагат, че предметите са били заровени през IV век пр.н.е., по времето, когато Александър Велики разширявал империята си и воювал с тракийски владетели на север.

Възможно е съдовете да са били скрити при бягството на владетел от настъпващи войски. Те са останали в земята близо 24 века. Много от предметите носят подписа на древния майстор Котис, свързван и с най-фино изработените изделия от Врачанското златно съкровище от Могиланската могила.

Разнообразните орнаменти дават основание на историците да предполагат съществуването на отделна тракийска художествена школа в днешна Северозападна България. Историците смятат, че колекцията е била притежание на трибалски владетели в продължение на няколко века и е отговаряла на стремежа на тракийската аристокрация да внушава власт чрез блясък и разкош.

Каните са 54. По тях има геометрични мотиви като канелюри, овули и кръгове, както и растителни орнаменти — розети, палмети, жълъди, лотоси и бръшлянови клонки. Изобразени са митологични сцени с почитани от траките богове и богини, както и ловни сцени от живота на трибалите.

Археологът Богдан Николов заявява при представянето на находката, че тя има голяма историческа стойност и ще обогати познанията за траките, техния бит, култура и митология. Откритието предизвиква международен интерес. Колекцията е показана първо в тогавашния Съветски съюз, след това във Великобритания, а по-късно гостува в парижкия Лувър, музейния комплекс „Гети“ в Лос Анджелис и други страни.

Иван и Надка Савови получават държавна награда от 20 хил. лева като първи откриватели на по-голямата част от колекцията. Обещано им е да пътуват с експозицията, но това не се случва. С парите те купуват мечтания четирикрилен гардероб. Семейството не отива на почивка или екскурзия, тъй като посреща гости и журналистически екипи от България и Европа.

В началото съкровището остава във Врачанския исторически музей само няколко месеца. През есента на 1986 г. е преместено в Националния исторически музей в София, тъй като е преценено, че регионалният музей няма достатъчно възможности за съхранение, експониране и охрана.

След 13-годишна кампания на врачанската общественост и на тогавашния директор Иван Райкински колекцията се завръща във Враца през 1999 г. През следващата година в музея е обособена специална зала, където съкровището е изложено и днес.

Настоящият директор Георги Ганецовски посочва, че музеят се посещава ежегодно от около 25 хил. души от страната и чужбина. Сред най-големите атракции са четирите тракийски съкровища, открити във Врачанска област, а Рогозенската колекция е сред експозициите, които посетителите не пропускат.