24116 | 14 май 2012 | 18:11
Политическото тяло е съставено от политически тела. Най-видимото и най-обсъжданото тяло сред тях принадлежи на управника. При някои конституционни и културни ситуации тялото на управника въплъщава политическата система било за един биологично детерминиран срок, било в конституционно ограничен период.
Тялото е Големият символ. Понякога то е почитано, та дори и обичано, но винаги е тълкувано: от медиите, масите и от пиарите на самия управник. Неговите външни черти и физиологични данни се превръщат в обекти на означаване, в символи, поличби, емблеми и признаци за самия водач или за неговите добродетели и недостатъци.
Инаугурацията на Владимир Путин за нов президентски мандат в Русия привлече световното внимание. То даде и повод за сравнение на неговия политически, а и физически образ със световни аналози.
В много случаи тялото на управника вече не му принадлежи.
След на атаката срещу кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. американският вицепрезидент Ричард Чейни е физически завладян от бодигардите си без извинение или обяснение:
„...Агентите на Секретната служба влязоха при мен, а при тези обстоятелства те само действат. Те не ти викат „сър“ и не се обръщат към теб учтиво. Те влязоха и ми казаха: „Сър, трябва веднага да тръгнем.“ И ме грабнаха... Краката ми само понякога докосваха пода...“
В тези минути Чейни се превръща в мекушав мъжки организъм, в манипулиран (в буквалния смисъл) политически обект. Корпоративно мъжествената му фигура е доминирана от мускулестите агенти, анонимни инструменти на системата, която той номинално ръководи.
След като влиза в Елисейския дворец през май 2007 г., подвижният Никола Саркози е критикуван за „непрезидентска“ походка и жестове. Налага се той да ги промени.
Американските президенти и кметовете на Лондон са длъжни да публикуват резултатите от медицинските си прегледи. По този начин общественият поглед прониква в техните дробове, стомаси и други тайнствени вътрешни пространства.
Според екстравагантния английски остроумец Куентин Крисп харизмата е способността на едно лице да оказва влияние върху други хора извън логиката
Като политическо явление харизмата е резултат от комбинация. Това е комбинацията между телесните черти на обществената личност, които са видими и слухово доловими, и - от друга страна - ценностите и очакванията, типични за обществото, в което личността действа.
В този смисъл харизмата е едновременно физиологичен и културен феномен. Тя винаги изисква публичност и присъстствие на аудитория: отшелникът не може да бъде харизматичен. Като социално явление тя не бива да се бърка с личното обаяние или качеството на gravitas (важност, тежест, солидност), присъщи почти на всяко лице, притежаващо политическа или икономическа власт.
Харизматиците почти винаги показват ораторски талант. В този смисъл словесно сдържаният Нелсън Мандела е изключение. Връзката между харизмата и публичното говорене се дължи на това, че гласът е функция на човешкото тяло. То е продукт на действието на белия дроб, гласните струни, устната кухина и телосложението на индивида.
Съществуват четири вида харизма всеки от които има своя специфична поетика. Тази типология важи за всички политически системи и традиции. Харизмата може да е:
а) гореща (Борис Елцин, Уго Чавес);
б) топла (Михаил Горбачов, Бойко Борисов);
в) прохладна (ПиерТрюдо, Барак Обама);
г) студена (Маргарет Тачър, Владимир Путин).
Студената харизма е явление от най-рядка категория, защото предполага голямо дистанциране на политика от аудиторията му, обаче без изгубване на емоционалния контакт с нея.
Харизмата не е иманентно или постоянно качество: „горещият“ Елцин не я притежава, когато е партиен деец из уралските планини, но я придобива, след като пристига в Москва и става национална политическа фигура. Той я губи вече като президент на Русия около 1993 г.
Когато още по-„горещият“ Фидел Кастро се пенсионира и се оттегля от общественото пространство, харизмата му го напуска. От друга страна, „студеният“ имам Хомейни и „топлият“ президент Мандела я придобиват само на стари години, благодарение на закъснялото им политическо издигане. Това качество е и културно-условно: президентът на Венецуела, „горещият“ суперхаризматик Уго Чавес е въздигнат в идол от милиони латиноамериканци, обаче често прави комично впечатление на север от реката Рио Гранде, където се възприема като персонаж от политическа комична опера.
Харизмата може да включва елемент на артистизъм „Топлият“ Уинстън Чърчил обича да рисува пейзажи, „топлият“ Бил Клинтън свири на саксофон, „прохладният“ Тони Блеър свири на китара и като студент членува в рок групата „Грозни клюки“. А свръх-„прохладният“ президент Обама има абсолютен слух и понякога публично пее блусове. Преди да влезе в американския конгрес, Джон Кенеди, архетип на „прохладния“ политически тип, е бил журналист. Той възобновява писателската си дейност и след като става професионален политик.
През по-голямата част от ХХ в. Русия е управлявана от мъже, които говорят руски с чужд акцент (Сталин), провинциален акцент (Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко, Горбачов, Елцин) или са имали говорен дефект (Ленин, Брежнев). Путин е първият руски лидер за последните 100 години, който няма проблем в изговора на думите
Вербалният му стил е оригинален и ефектен, макар и специфично руски, а по-точно постсъветски. По същия начин ораторският стил на Бойко Борисов е типично български.
Путин говори с пълни граматични изречения и дори абзаци, често използва цветист градски жаргон. Най-известната му реплика е заплахата да смачка чеченските бунтовници: „Ще ги натирим в кенефа.“ Звученето на такива брутални изрази, изговорени с отривист образован санктпетербургски говор, съдържа сложна ораторска естетика. Тя е неразбираема за един чужденец дори добре владеещ руски. За Елцин словесният стил на Путин бе признак на неговия потенциал като бъдещ ръководител на държавата, застрашена от вътрешни врагове и изпаднала в системна криза: „Студената увереност в собствените му сили на един истински защитник, един мъж.“
Подобно на Путин Бойко Борисов има мощно физическо излъчване. Двамата лидери са телесно фрапантни, с атлетическа идентичност, която в голяма
степен се дължи на връзката им със спорта. Те са много по-телоцентрични от повечето съвременни политици. Путиновото тяло доминира в руското политическо пространство, докато Путин доминира над своето тяло и начина, по което то се освещава от медиите. Същото важи за българския премиер.
Някогашният телохранител сега уверено и компетентно охранява своето собственото тяло или по-точно обществения му имидж. Двамата програматично излагат на показ физическото си Аз. И защо не? Бившият и сегашен руски президент е в най-добра физическа форма от всички мъже, управлявали някога Русия, та и от политически партньори на изток, запад или юг от държавната граница, с изключение на Барак Обама.
По същия начин Борисов физически превъзхожда всички свои предшественици в България, както и лидерите на съседните страни. Топлината между двамата лидери донякъде се дължи на приликите между тях като харизматици с мощно физическо присъствие. Да не говорим за връзката им със службите в тяхното пред-харизматично минало!
Ако Обама се представя като баскетболист, Путин практикува бойните изкуства
Има черен колан по джудо, тренира редовно, кара ски и плува. Всичко това върши пред камерите и дори онлайн. Откакто бе избран през 2000 г., руският държавник се е превърнал в главния атлет на страната.
Горбачов често е критикуван и дори осмиван за антиалкохолната си кампания през 1985-1988 г., обаче при всичките си нелепости тя е спасила или удължила живота на хиляди съветски граждани и за кратък период е свалила нивото на смъртността. Може да предположим, че благодарение на подчертаната си спортна форма Путин е успял да убеди значителен брой руски гласоподаватели да спортуват. Това е емпиричен резултат, с който той може да се гордее.
Първият световен лидер, идентифицирал себе си като спортист в съвременния смисъл на думата, е „горещият“ харизматик Теодор Рузвелт (1858-1919), президент на САЩ през 1901-1909 г. Както Борисов и Путин той е приключенческа натура. Бил е боксьор и борец и е тренирал джиу-джицу. Той е първият американец, взел кафяв колан по джудо. Заема се с този спорт, след като гледа в Белия дом една среща-демонстрация между майстора по джудо Ямашита Йошицугу и американски борец. След това избира японеца за свой треньор и му осигурява пост във Военоморската академия на САЩ.
От времето на Теди Рузвелт насам няколко други държавници са печелили високи отличия в бойните изкуства, макар че това невинаги им е гарантирало харизматичност. Сред тях са принц Албърт II от Монако (черен колан по джудо), който е личен приятел на Путин, Уилям Хейг, външния министър на Британия (син колан по джудо). Можем да се върнем към и ПиерТрюдо, министър-председател на Канада между 1968-1979 и 1980-1984 г. (черен колан по джудо), Фернанду Колор де Мелу, президент на Бразилия между 1990 и 1992 г. (черен колан по карате) и Рутаро Хашимото, министър-председател на Япония между 1996 и 1998 г. (черен колан по кендо). И, разбира се, Бойко Борисов (черен колан по карате). Путин съответно принадлежи към една изключителна група политически лидери - такива, които са способни да се справят с опонента си с голи ръце (или крака).
Често един нов държавен лидер - или нов изпълнителен директор, или нов футболен треньор - определя себе си спрямо предшественика си. Той подчертава качествата, по които прилича или се отличава от него. Отликите, за които става дума, могат да се отнасят до вътрешната му същност или до външното му представяне. И в двата случая лицето и тялото на новия водач трябва ясно да се подчертаят, за да напомнят на гласоподавателите или гражданите, че става дума за един нов мъж (или жена). Това явление може да наречем хронологичен бинаризъм.
И президентът Кенеди, и генералният секретар Горбачов унаследяват по-възрастни водачи. След поемането на властта и двамата мъже показват относителната си младост и физическата си жизненост, като публично се изявяват като атлети (Кенеди) или ходят без чужда помощ (Горбачов). По време на кампанията през 1960 г. „прохладният“ Джон Кенеди се появява на един плаж гол до кръста. Това е от редките случаи, когато американски кандидат-президент оголва гръд пред света!
Има цяла категория политици - предимно американски - с „пластмасов“ облик, напомнящ куклата Кен (бел. ред. - дългогодишен партньор на популярната Барби). Става дума за мъже с неестествено младежки лица, толкова безхарактерни, че оставят впечатлението, че им липсва някой основен орган.
В същото време в политическата сфера на западния свят преобладават лидери от мениджърски тип. Това не са вдъхновени харизматични вождове, а опитни партийни апаратчици и технократи: Дейвид Камерън, Ангела Меркел, Франсоа Оланд. И ако кандидат-президентът Мит Ромни дава (не)ярък пример на двете тенденции едновремено, харизматиците Бойко Борисов и Владимир Путин ги оспорват, по ефектен начин - съответно „топъл“ или „студен“.
Авторът е американски политолог, директор на Център за руски, източноевропейски и евроазиатски изследвания на Илинойския университет. Проф. Темпест е син на английския поет и журналист Питър Темпест и Бригита Йосифова, българска журналистка и писателка.
Мобилна верси
RSS
