В Балчик става нещо невероятно - Балчик кипи от протести вече цял месец. Днес се състоя поредният митинг - хиляди хора, казвам го без преувеличение, дъжд вали, знамена, плакати, трибуна върху платформата на камион, мегафони - класика, чак мило ми стана, че най-после народът се е събудил. Както каза един от ораторите: най-после излязохме от хралупите си, събрахме се, тук виждам хора, които не бях виждал 20 години…
За какво става дума? Хората си искат Двореца. През 1992 година правителството на Филип Димитров бе върнало Двореца на Балчишката община, през 1995 Жан Виденов го национализира отново, за да има къде да летуват безплатно чиновниците на Министерството на културата. Сега Двореца се управлява от Министерството на културата и от Министерството на образованието, по-точно от Софийския университет, а от орташката работа по-лошо няма. Битката между тях е епична и срамна - не става дума за научна надпревара, Боже опази, а за пари, за много пари - всеки е отворил своя каса и безсрамно събира двойна такса от любопитните. Чужденците са направо в шок - за пръв път виждат за един и същ обект да ти искат два входни билета от две каси. Накрая алчността на професорите от Университета стигна дотам, че забраниха на гражданите на Балчик, дори на техните деца, да влизат и да се разхождат в Двореца - строен от техните дядовци и прадядовци, единствената градина на града.
Това преля чашата на търпението.
Навсякъде по света историческите и културни забележителности са собственост и се управляват от общините, на чиято територия се намират - няма нищо по-естествено от това. Докога нашата държава ще се държи като деребей - всичко да е под нейна власт и разпореждане: и театри, и опери, и музеи, и читалища, че и Дворецът в Балчик. Не ни ли стигнаха 20 години да проумеем, че социализмът пропадна, защото отдалечи хората от тяхната собственост, от земята, от всичко, направи ги апатични, незаинтересовани, а нищо не разрушава една държава - икономиката, културата й - както апатията, чиновничеството. Не е ли ясно, че държавата се грижи и за театрите, и за земята като мащеха, а към Двореца в Балчик - като безсрамно алчна мащеха.
Чак им завидях на решителността: чакаме становището на правителството, заявиха гражданите на Балчик, ако не ни върнат Двореца, ще го блокираме отвсякъде, ще се бием, ако трябва.