20564 | 31 май 2012 | 11:05

Според сеизмолога Емил Ботев, механизмът на разкъсване при труса от 22 май е изключително рядко срещан

Механизмът на разкъсване при земетресението от 22 май в Перник с магнитуд от 5,8 по Рихтер е изключително феноменален в световен мащаб, защото това земно разкъсване е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост. Това коментира за БТА доц. Емил Ботев - ръководител на департамента по "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Ботев обясни, че при земетресението максимумът на енергията на излъчване се изместил към много ниски честоти на трептене - или се е получило такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече. Това е благоприятно, защото така не се въздейства срязващо и разрушително на строителните конструкции, коментира сеизмологът.

Затова нямаше и големи разрушения на повърхността, в сравнение със земетресението в Стражица от 1986 г., което е било с почти същия магнитуд - 5,7 по Рихтер, каза доц. Ботев. Той уточни, че според магнитудната скала земетресението в Перник от 5,8 по Рихтер се води за "умерено земетресение и дори не е силно".

Огнището на земетресението в Перник е много специфично и с това, че досега "не е работило" в исторически план и в него за първи път се регистрира толкова силно земетресение, коментира сеизмологът. По думите на доц. Ботев в това сеизмично огнище е имало няколкостотин пъти по-слабо земетресение от сегашното.

За година на Земята стават около 100 000 земетресения с магнитуд над 2 по Рихтер, а за сто и няколко години са станали 5-6 земетресения с магнитуд над 9 по Рихтер, каза доц. Ботев. Той обясни, че земетресенията се класифицират според магнитудната скала или по скалата за оценка на излъчената енергия, която води до разрушения на повърхността.

От 0 до магнитуд 3 по Рихтер, е прието земетресенията да се наричат микроземетресения, от 3 до 4 магнитуд по Рихтер са много слабите земетресения, от 4 до 5 по Рихтер са слабите земетресения, от 5 до 6 са умерените трусове, каквото е нашето земетресение от 22 май в Перник. От 6 до 7 по Рихтер са силните земетресения, а над 7 са катастрофалните, над 8 - са разрушителните, които разрушават тотално всичко, не само създаденото от хората, каза сеизмологът. Земетресенията с магнитуд над 9 по Рихтер са най-силните и са наричани релефопроменящи. Те стават по няколко на 100 години, уточни доц. Ботев.

Експертът припомни, че през 1960 г. е имало земетресение с магнитуд от 9,5 в Чили, през 1964 г. в Аляска - от 9 по Рихтер, а през 1956 г. е имало земетресение от 9,1 по Рихтер на Алеутските острови или за по-малко от десет години са станали три земетресения със свръхразрушителен характер.

Земетресението в Япония от март 2011 г. беше с магнитуд от 9,1 по Рихтер, а индонезийското земетресение от декември 2004 г. в Суматра - с магнитуд от 9,3, отбеляза доц. Ботев. В последните години друго силно земетресение беше това в Чили - от март 2010 г., с магнитуд от 8,9 по Рихтер. Това са свръхземетресения, защото магнитуд 9 променя тотално, за кратко, за секунди равновесната ситуация в земната кора и с микросекунди се изменя периодът на въртене и оста на земната ос, коментира ученият.

Най-силните земетресения стават при контактите между тектонските плочи, а те са свързани предимно с Тихоокеанската област - там една срещу друга или една спрямо друга се разместват плочи с размери от хиляди километри, обясни доц. Ботев. Той добави, че при силните земетресения се образуват "фантастични" вълни-цунами, които предизвикват големи разрушения. В България се приема, че най-силното земетресение е станало през 1904 г. в Кресненското дефиле, в близост до село Крупник. Магнитудът е бил 7,8 по Рихтер, припомни ръководителят на сеизмолозите в БАН.